1В същия ден, когато четяха от Мойсеевата книга на глас пред народа, откриха в нея, че амонци и моавци не трябва никога да влизат в Божието общество, (Вт 23:4)2защото те не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословия. (Чис 22:2)3И като чуха този закон, те отлъчиха всички чужденци, смесени с израилския народ.4Но преди това свещеник Елиашив, отговорен за помещенията в храма, беше предоставил на своя роднина Товия5една голяма стая. Преди там слагаха хлебния принос, ливана, съдовете и десятъка от житото, виното и елея, определени за левитите, певците и стражите на портите, както и приносите за свещениците.6Но когато се е случило всичко това, аз не бях в Йерусалим, защото през тридесет и втората година от управлението на вавилонския цар Артаксеркс бях отишъл при царя и не след дълго време измолих позволение да се върна.7Когато се върнах в Йерусалим и научих за злото, извършено от Елиашив, след като беше построил стая на Товия в двора на Божия дом,8стана ми много неприятно. Затова изхвърлих цялата покъщнина на Товия навън от стаята9и заповядох да изхвърлят от това помещение всичко и отново да внесат там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.10Научих още, че на левитите не са давани дяловете и поради това левитите и певците, които участваха в богослужението, се разбягали всеки по нивите си. (Вт 12:19; Неем 10:38)11Затова попитах с укор предводителите: „Защо Божият храм е изоставен?“ След това отново събрах левитите и певците и ги поставих по местата им.12И всички юдеи започнаха да принасят десятък от жито, вино и елей в складовете.13Надзора на складовете предоставих на свещеника Шелемия, книжника Садок и левита Федая, а помощник им беше Ханан, синът на Закхур, Матаниевия син. Те изглеждаха благонадеждни и на тях беше поверено раздаването на дялове за техните събратя.14Помни ме, Боже мой, затова и не заличавай добрините, които сторих за дома на своя Бог и за богослуженията при него!15В онези дни видях някои в Юдея да тъпчат грозде в линове, да возят снопи, да товарят магарета с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и да го откарват в Йерусалим в съботен ден и ги предупредих още тогава, когато продаваха храните си. (Изх 20:8; Вт 5:12; Неем 10:31; Ер 17:21)16В Юдея имаше и жители на Тир, които докарваха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдеите в Йерусалим.17Тогава отправих укор към юдейските предводители и ги попитах: „Защо вършите това зло и осквернявате съботния ден?18Нали така постъпваха и предците ви, поради което Бог изпрати всичкото това зло върху нас и върху този град? А вие сега осквернявате съботата и разпалвате гнева Му против Израил.“19Затова наредих, когато срещу събота започне да се свечерява над градските порти в Йерусалим, вратите да се затварят. Наредих още те да не се отварят, докато съботата не отмине. А при портите поставих свои служители, така че никакъв товар да не преминава в съботен ден.20Така търговците и продавачите на всякакви стоки прекарваха нощ или две извън Йерусалим.21Но аз ги предупредих и им казах: „Защо нощувате пред градските стени? Ако постъпите така още веднъж, ще наредя да ви арестуват.“ Оттогава те не идваха вече в събота.22А на левитите заповядах да извършат над себе си очищение, преди да застанат на стража пред портите, за да пазят святостта на съботния ден. Помни ме и за това, Боже мой, и се смили над мене, защото е велика милостта Ти.23В онези дни видях и юдеи, които си бяха взели за жени азотки, амонки и моавки. (Неем 13:1)24Половината от техните синове говореха азотски или езика на някои от другите народи, но не знаеха да говорят по юдейски.25Затова ги изобличих, проклех ги, бих някои от тях, скубах им косите и ги накарах да се закълнат в Бога, че няма да дават дъщерите си на синовете им и няма да вземат дъщерите им за синовете си и за себе си.26Нима така не съгреши и Соломон, царят на Израил? Такъв цар като него не е имало сред много народи. Той беше възлюбен от своя Бог и Бог го постави за цар над всички израилтяни. Но и него жените чужденки го доведоха до грях. (3 Цар 11:1)27Трябва ли да търпим и вие да извършите това голямо зло, да постъпвате нечестиво пред нашия Бог, като взимате за жени чужденки?28Затова прогоних от владенията си и един от синовете на Йоад, сина на първосвещеника Елиашив, понеже беше зет на хоронеца Санавалат.29Спомни за тях, Боже мой, защото те оскверниха свещенството и завета на свещениците и левитите!30Така очистих народа от всичко чуждо и възстанових реда на богослуженията на свещениците и левитите, така че всеки да знае задълженията си.31Погрижих се и за превоза на дърва в определено време, както и за приносите от първите плодове. Но Ти си спомни за мене, Боже мой, за мое добро!
Неемия 13
Верен
1В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века,2защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение.3И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество.4А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия[1],5беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците.6Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя7и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом.8И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята.9После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана.10И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си.11Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом?[2] И ги събрах и ги поставих на мястото им.12И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло.13И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си.14Помни ме, Боже мой[3], за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него.15В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна.16Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим.17Тогава се скарах с благородните от Юда[4] и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?18Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата[5]!19И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.20Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти.21И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота.22И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой[6], и за това и се смили над мен според голямата Си милост!23В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.24И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ.25И се скарах с тях[7] и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!26Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши.27И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?28И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат[8], и аз го изпъдих от себе си.29Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!30Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.31Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро[9]