Влезте безплатно

Матей 27

Съвременен български превод



1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареите на народа се събраха на съвет и решиха да убият Иисус. (Мк 15:1; Лк 23:1; Йн 18:28) 2 И като Го вързаха, отведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски. (Лк 23:1; Йн 18:28) 



3 Тогава Юда, който Го предаде, като разбра, че Иисус е осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на първосвещениците и стареите (Мт 26:14; Д А 1:18) 4 с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те му отвърнаха: „Какво ни е грижа? Ти му мисли.“ (Вт 27:25) 5 А Юда захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. 6 Първосвещениците прибраха сребърниците и рекоха: „Не бива да се сложат в храмовата съкровищница, защото са цена за кръв.“ 7 И като се събраха на съвет, решиха да купят с тях грънчаревата нива, за да погребват там бездомници. 8 Затова и до днес тази нива се нарича кръвна нива. 9 Тогава се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха Израилевите синове, 10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми съобщи Господ.“ (Зах 11:12) 



11 А Иисус застана пред управителя; и управителят Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ А Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“ (Мк 15:2; Лк 23:1; Лк 23:3; Лк 23:13; Йн 18:28) 12 И когато първосвещениците и стареите Го обвиняваха, Той нищо не отвръщаше. 13 Тогава Пилат Му каза: „Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?“ 14 Но Иисус не му отговори на нито една дума, тъй че управителят се зачуди твърде много. 15 Имаше обичай на празника управителят да освобождава на множеството един затворник, когото те биха поискали. 16 По това време имаше един известен затворник на име Варава. (Д А 3:14) 17 И тъй, когато народът се беше събрал, Пилат им рече: „Кого искате да ви освободя: Варава ли или Иисус, наричан Христос?“ 18 Защото знаеше, че Го бяха предали от завист. 19 А докато той седеше на съдийското място, жена му прати да му кажат: „Не прави нищо на Този Праведник, защото нощес се измъчих много насън заради Него.“ 20 Първосвещениците и стареите в това време подбудиха народа да измоли Варава, а Иисус да погуби. 21 Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“ 22 Пилат им каза: „А какво да сторя с Иисус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“ 23 Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“ (Д А 13:28) 24 И Пилат, като видя, че нищо не помага, а само се усилва суматохата, взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете.“ (Вт 21:6; Пс 26:6) 25 И целият народ в отговор рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни.“ 26 Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат. 



27 След това войниците на управителя отведоха Иисус в преторията и събраха край Него цялата дружина. (Мк 15:16; Лк 23:11; Йн 19:2) 28 И като Го съблякоха, облякоха Му багреница; 29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът, след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю юдейски!“ (Мт 20:19) 30 И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата. 31 А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. 



32 А като излизаха, срещнаха един човек от Кирена, на име Симон, него накараха да носи кръста Му. (Мк 15:21; Лк 23:26; Йн 19:17) 33 И като стигнаха до мястото, наричано Голгота, което значи лобно място, 34 дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не поиска да пие. (Пс 69:22) 35 А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий[1], за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий.“ (Пс 22:19) 36 После седнаха там и останаха да Го пазят. 37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Иисус, юдейският Цар.“ 38 Тогава бяха разпънати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава (Пс 22:8; Пс 109:25) 40 и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста!“ (Мт 26:61; Йн 2:19) 41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха: 42 „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е израилски Цар, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него. 43 Уповаваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден, понеже бе казал: „Божий Син съм“.“ (Пс 22:9) 44 Ругаеха Го също и разбойниците, които бяха разпънати с Него. 



45 А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна, (Мк 15:33; Лк 23:44; Йн 19:25; Йн 19:28) 46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Или! Или! Лама савахтани?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ (Пс 22:2) 47 Някои от застаналите наблизо, като чуха, казаха: „Той вика Илия.“ 48 И веднага един от тях прибяга, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстиков прът, Му подаде да пие. (Пс 69:22) 49 Другите пък говореха: „Чакай, да видим дали ще дойде Илия да Го избави.“ 50 А Иисус, като извика пак силно, издъхна. 51 И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха, (Изх 26:31) 52 и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха, 53 и като излязоха от гробовете след възкресението на Иисус, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко, което стана, твърде много се уплашиха и рекоха: „Наистина Божий Син е бил този Човек!“ 55 Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Иисус от Галилея и Му служеха. 56 Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове. (Лк 8:2; Йн 19:25) 



57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус. (Мк 15:42; Лк 23:50; Йн 19:38) 58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото. 59 Йосиф взе тялото, обви Го в чиста плащаница 60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала, и като привали голям камък върху входа на гроба, си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. 



62 На другия ден, след петъка, първосвещениците и фарисеите се събраха пред Пилат 63 и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник каза, още докато беше жив: „След три дни ще възкръсна.“ (Мт 16:21; Мт 17:23; Мт 20:19; Мк 8:31; Мк 9:31; Мк 10:34; Лк 9:22; Лк 18:33) 64 Затова заповядай да се пази гробът до третия ден, та да не могат учениците Му да отидат и да Го откраднат, и след това да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите.“ И тази последна измама ще бъде по-лоша от първата.“ (Мт 28:11) 65 Пилат им рече: „Имате стража, идете и я поставете, както знаете.“ 66 И те отидоха, погрижиха се за охраната на гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 27

Верен

1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият. 2 И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски. 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: 4 Съгреших, че предадох невинна кръвст. 24;. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай. 5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци. 8 Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива. 9 Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове, 10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ 11 А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си?[1] А Иисус му каза: Ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. 13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб? 14 Но Той не му отговори на нито едно нещост. 12;, така че управителят се чудеше много. 15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали. 16 А тогава имаха един прочут затворник на име Варава. 17 И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос? 18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него. 20 А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият. 21 Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава. 22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос[2]? Те всички казаха: Разпъни Го! 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го! 24 И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се надига размирица, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник[3]. Вие гледайте[4]. 25 А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни! 26 Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат. 27 После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина. 28 И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия. 29 И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски[5]! 30 И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата. 31 И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. 32 А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място, 34 Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка[6]; но Той, като вкуси, не прие да пие. 35 И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. 36 И седнаха там да Го пазят. 37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Царст. 11;. 38 Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво. 39 А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха: 40 Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста. 41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм. 44 Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. 45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. 46 А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? – тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 47 Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пиест. 34;. 49 А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак със силен гласст. 46;, предаде дух. 51 И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, 53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога! 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха; 56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус. 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница 60 и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. 64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете. 66 И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.