Влезте безплатно

Лука 22

Съвременен български превод



1 Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха. (Изх 12:1; Мт 26:1; Мт 26:14; Мк 14:1; Мк 14:10; Йн 11:45) 2 А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа. (Йн 11:47; Йн 11:57) 3 Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици. 4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде. 5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 6 Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа. 



7 И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне. (Мт 26:17; Мк 14:12; Йн 13:1) 8 Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“ 9 Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“ 10 Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ 12 И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“ 13 Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря. (Лк 19:32) 14 Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; (Мт 26:20; Мк 14:22; 1 Кор 11:23) 15 и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам. 16 Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“ 17 И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си; 18 защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ 19 И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ 20 Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас. (Изх 24:6; 1 Кор 10:16) 21 Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Пс 41:10; Йн 13:21) 22 И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“ 23 Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това. 



24 А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Мт 18:1; Мт 20:25; Мк 9:34; Мк 10:40; Лк 9:46) 25 Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели. 26 Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. (Мт 23:11; Мк 9:35) 27 Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа. 28 Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. 29 И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – 30 да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“ (Мт 19:28) 



31 И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. (Йов 1:6; Ам 9:9; Мт 26:31; Мк 14:27; Йн 13:36) 32 Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“ 33 Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ 34 Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“ (Лк 22:61) 



35 А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ (Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4) 36 Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. 37 Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ (Ис 53:12) 38 Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“ 



39 И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. (Мт 26:36; Мк 14:32; Лк 21:37; Йн 18:1) 40 Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“ 41 И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите: 42 „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ (Д А 21:14) 43 И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше. 44 Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. 45 Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга. 46 И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“ 



47 Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ (Мт 26:47; Мк 14:43; Йн 18:2; Йн 18:3; Д А 1:16) 48 А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“ 49 Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“ 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51 Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели. 52 А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете! 53 Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“ (Лк 19:47; Лк 21:37) 



54 Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Мт 26:57; Мт 26:69; Мк 14:53; Мк 14:66; Йн 18:12; Йн 18:25) 55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях. 56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“ 57 Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“ 58 След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“ 59 А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“ 60 Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел. 61 Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Лк 22:34) 62 И като излезе вън, горчиво заплака. 



63 А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият. (Мт 26:59; Мт 26:67; Мк 14:55; Мк 14:65; Йн 18:19) 64 И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“ 65 И много други хули говореха против Него. 



66 А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион (Мт 26:59; Мк 14:55; Йн 18:19) 67 с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате. 68 Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете. 69 Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“ (Пс 110:1; Д А 7:56) 70 Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“ 71 А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 22

Верен

1 И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха[1]. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа. 3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте[2]; 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 6 И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството. 7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхатаст. 1;. 8 И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9 А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? 10 А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, 16 защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царствост. 30;. 17 И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царствост. 30;. 19 И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. 20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава! 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това. 24 Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. 25 А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува. 28 А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. 29 Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас – 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство[3] и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена. 31 (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито, 32 но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34 А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познавашст. 61;. 35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение. 38 И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е. 39 И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха. 40 И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше: 42 Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 43 И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше. 44 И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга, и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47 Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте[4], вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне. 48 А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51 Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината. 54 И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55 И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. 56 И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него. 57 А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. 60 А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя. 61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен[5]. 62 И като излезе навън, плака горко. 63 А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха, 64 и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари? 65 И много други хули изговориха против Него. 66 А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха: 67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм. 71 А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му! 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.