Влезте безплатно

Лука 10

Съвременен български превод



1 След това Господ избра и други седемдесет[1] ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде. (Мт 9:37; Мт 10:1; Мк 6:7; Лк 9:1) 2 Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. (Мт 9:37) 3 Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. (Мт 10:16) 4 Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! (Лк 22:35) 5 И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“ 6 И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас. 7 Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща. (1 Кор 9:14; 1 Тим 5:18) 8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9 Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“ 10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете: 11 „Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“ (Д А 13:51) 12 Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден[2], отколкото за този град. (Бит 19:24; Мт 11:24) 



13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. (Ис 23:1; Ез 26:1; Ез 28:20; Ам 1:9; Мт 11:20) 14 Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас. 15 И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш! (Ис 14:13) 16 Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“ (Мт 10:40; Мк 9:37; Лк 9:48; Йн 13:20) 



17 Седемдесетте[3] ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“ 18 А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. (Отк 12:9) 19 Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди. (Пс 91:13; Мк 16:17) 20 Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“ 



21 В същия час Иисус се зарадва духом[4] и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“ (Мт 11:25; Мт 13:16) 22 И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“ (Йн 3:35) 23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. (Мт 13:16) 24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“ 



25 И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ (Мт 22:34; Мк 12:28; Лк 18:18) 26 А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ 27 Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ (Лев 19:18; Вт 6:5; Мт 19:19; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8) 28 Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“ (Лев 18:5) 



29 Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“ 30 Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31 Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. 32 Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. 33 Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, 34 и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“ 36 И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ 37 Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“ 



38 И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39 Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. (Йн 11:1) 40 А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи и, нека ми помогне.“ 41 Но Иисус и отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да и се отнеме.“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 10

Верен

1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде. 2 И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3 Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4 Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте. 5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! 6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас. 7 И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща. 8 И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9 И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. 10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете: 11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило[1]. 12 Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град. 13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15 И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален. 16 Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил. 17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват. 18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. 19 Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди. 20 Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата. 21 В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22 Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие. 23 И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. 25 И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26 А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти? 27 А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“ 28 Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен? 30 В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31 А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна. 32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали, 34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 А на следващия ден извади два динариядве надници, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя. 36 Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия в ръцете на разбойниците? 37 А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти постъпвай също така. 38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му. 40 А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне. 41 Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.