1„Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня.2Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта и около жертвеника.3Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите,4двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците.5После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина.6Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.7Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването. (Лев 6:22)8Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника.9И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл. (Лев 2:4)10И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове. (Лев 5:11; Ез 44:29)11Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа:12ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей.13При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб.14От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва.15Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта. (Лев 22:29)16Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден;17а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня.18Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си. (Лев 19:7)19Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист.20Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си.21Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“22И Господ каза още на Мойсей:23„Заповядай на израилтяните: „Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза.24Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете;25защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си.26И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно. (Лев 19:26; 1 Цар 14:33)27Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си“.“ (Бит 9:4; Лев 17:10; Вт 12:16; Вт 12:23; Вт 15:23)28Господ каза още на Мойсей:29„Заповядай на израилтяните: „Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа;30с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа.31Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му.32Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение.33Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка.34Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци.35Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани.36Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им“.“37Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва,38който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.
Левит 7
Верен
1И това е законът за жертвата за вина: тя е пресвята.2На мястото, където колят всеизгарянето, да колят и жертвата за вина и с кръвта ѝ свещеникът да поръси олтара от всички страни.3От нея да принася цялата ѝ тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,4и двата бъбрека с тлъстината, която е около тях и към слабините, и булото на дроба, което да отдели с бъбреците.5И свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън на ГОСПОДА; това е жертва за вина.6Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да я яде; на свято място да се яде; тя е пресвята.7Както е жертвата за грях, така е и жертвата за вина; един закон да има за тях. Който свещеник прави умилостивение чрез нея, негова да бъде.8А свещеникът, който принася на някого всеизгаряне, на този свещеник да бъде кожата на всеизгарянето, което е принесъл.9И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или тава, да бъде на свещеника, който го принася.10А всеки хлебен принос, омесен с маслинено масло или сух, да бъде на всички синове на Аарон, на всекиго по равно.11А това е законът за примирителната жертва[1], която ще се принася на ГОСПОДА:12ако някой я принесе за благодарност, с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с маслинено масло, и безквасни кори, намазани с масло, и пшенично брашно, направено на пити, омесени с масло.13А освен питите да принесе с благодарствената си примирителна жертва и принос от квасен хляб.14И от целия си принос да принесе по едно от всички като възвишаем принос пред ГОСПОДА; да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителната жертва.15И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който е принесено; да не оставя от него до сутринта.16Но ако жертвата на приноса му е обрек или доброволен принос, да се яде в същия ден, в който е принесъл жертвата си; и каквото остане от нея, да се яде на другия ден;17но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори в огън.18И ако нещо от месото на примирителната му жертва се изяде на третия ден, онзи, който я принася, няма да има благоволение и няма да му се счете жертвата; тя ще бъде отвратителна и онзи човек, който яде от нея, ще носи беззаконието си.19Месото, което се допре до каквото и да било нечисто нещо, да не се яде; да се изгори в огън. А за месото – всеки, който е чист, да яде месо,20но онзи човек, който има нечистота на себе си и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си[2].21Също и онзи човек, който се допре до нечисто нещо, до човешка нечистота или до нечисто животно, или до каквато и да било нечиста гнусота, и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си.22И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:23Говори на израилевите синове и кажи: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо, нито от овца, нито от коза.24Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда; но в никакъв случай да не ядете от нея.25Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън на ГОСПОДА, този човек, който яде от нея, да се изтреби измежду народа сист. 20-21;.26И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, била тя от птица или от животно.27Всеки човек, който яде каквато и да е кръв, този човек да се изтреби измежду народа сист. 20-21;.28И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:29Говори на израилевите синове и кажи: Който принася примирителна жертваст. 11; на ГОСПОДА, да донесе от примирителната си жертва приноса си на ГОСПОДА.30Собствените му ръце да донесат жертвите чрез огън на ГОСПОДА; да донесе тлъстината с гърдите, за да се подвижат гърдите за движим принос пред ГОСПОДА.31Свещеникът да изгори тлъстината на олтара, а гърдите да бъдат за Аарон и синовете му.32И дясното бедро да давате на свещеника като възвишаем принос от примирителните си жертви.33Който от синовете на Аарон принесе кръвта на примирителната жертва и тлъстината, да има за свой дял дясното бедро.34Защото Аз взех от израилевите синове, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос и ги дадох на свещеника Аарон и на синовете му като вечна наредба от израилевите синове.35Това е делът на помазването на Аарон и на помазването на синовете му от жертвите чрез огън на ГОСПОДА в деня, когато ги представи, за да свещенодействат на ГОСПОДА,36който дял ГОСПОД заповяда да им се дава от израилевите синове в деня, когато ги помаза. Това е вечна наредба в поколенията им.37Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос и за жертвата за грях, и за жертвата за вина, и за посвещенията, и за примирителната жертва,38който ГОСПОД заповяда на Мойсей на Синайската планина в деня, в който заповяда на израилевите синове да принасят жертвите си на ГОСПОДА в Синайската пустиня.