Йов 7:17 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? (Сир 40:1) 2 Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. 3 Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. 4 Когато лягам казвам: „Кога ще настъпи ден?“ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. 5 Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.

Стонът на Йов към Бога

6 Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. 7 Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. 8 Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. 9 Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, (Прем 2:4) 10 няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот. 11 Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. 12 Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? 13 Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“, 14 Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. 15 Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. (Йов 6:9) 16 Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. (Пс 8:5; Пс 144:3) 17 Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? 18 Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? 19 Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? 20 Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? 21 Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“

Верен

1 Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник? 2 Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си, 3 така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание. 4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори. 5 Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва. 6 Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда. 7 Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро. 8 Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма. 9 Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно. 10 Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае. 11 Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. 12 Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража? 13 Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. – 14 тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш, 15 така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости. 16 Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета^[1]. 17 Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него, 18 и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг? 19 Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си? 20 Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си? 21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има^[2].