Йов 41:9 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали. 2 Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене? 3 Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое. 4 Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота. 5 Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня? 6 Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас! 7 Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат. 8 Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях. 9 Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят. 10 Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората. 11 От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат. 12 От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел. 13 Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък. 14 На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас. 15 Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват. 16 Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък. 17 Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват. 18 Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела. 19 За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза. 20 Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка. 21 Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне. 22 Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя. 23 Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас. 24 След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива. 25 На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен. 26 На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“

Верен

1 Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже? 2 Можеш ли да сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука? 3 Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи? 4 Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века? 5 Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си? 6 Съдружниците ти ще се пазарят ли заили: ще се гощават ли с него? Ще го разделят ли между търговците? 7 Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия? 8 Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй! 9 Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му? 10 Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен? 11 Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое. 12 Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство. 13 Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе? 14 Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас. 15 Наредените му люспибукв.: Редовете от щитове са неговата гордост, прилепени като запечатани; 16 едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза. 17 Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят. 18 Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото. 19 От устата му излизат факли, изскачат огнени искри. 20 От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел. 21 Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък. 22 В шията му обитава сила и ужас танцува пред него. 23 Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат. 24 Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък. 25 От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх. 26 Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня. 27 Той счита желязото за слама, и бронза – за гнило дърво. 28 Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него. 29 Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието. 30 Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята. 31 Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло. 32 Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели. 33 На земята няма никой като него, направен да няма страх. 34 Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.