1„И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си.2Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. (Пс 18:14)3Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята.4След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм.5Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. (Йов 5:9)6Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“7Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела.8Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището.9От юг идва буря, от север – студ.10От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. (Пс 147:17)11И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му.12И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята,13било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.14Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса!15Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак?16Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието?17Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър,18ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? (Бит 1:6)19Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим.20Ще Му бъде ли казано: „Аз искам да говоря?“ Би ли казал някой, че би искал да загине?21А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти.22От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение.23Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява.24Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“
Йов 37
Верен
1И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.2Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.3Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си – до краищата на земята.4След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.5Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.6Защото казва на снега: Вали на земята! – и на проливния дъжд и на дъждовните порои.7Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.8Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.9От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове – студът.10Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.11Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,12и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.13Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.14Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.15Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?16Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?17Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?18Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?19Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.20Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.21Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.22От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.23Всесилния – не можем да Го проумеем – Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.24Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.