1[1] Както съчките се възпламеняват от огъня и водата завира на огъня, така ще известиш Своето име на враговете Си, защото народите ще треперят пред Тебе.2Докато Ти извършваше чудни дела, които ние не очаквахме, и слизаше, пред Тебе планините потреперваха.3Няма друг бог освен Тебе, Който ще направи за онези, които се надяват на Него това, което от векове не са слушали, не са разбирали и око не е виждало. (1 Кор 2:9)4Ти откликваше на всеки, който се радва и който действа справедливо – в Твоите пътища ще си спомнят за Тебе. Но Ти се разгневи, защото ние непрестанно грешим. Как ще бъдем спасени?5И всички ние станахме като нечистите и всяка наша правда – като изцапана дреха; и всички ние увехнахме като лист и нашите злодеяния ни отнасят като вятър. (Лев 15:19)6И няма кой да призовава Твоето име – откъснахме се, вместо здраво да се държим за Тебе, затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да изгубим надежда чрез силата на престъпленията ни.7Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце. (Вт 32:6)8Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ.9Твоите святи градове станаха пустиня, Сион се превърна в пустиня, Йерусалим е опустошен.10Нашият свят и великолепен дом, където нашите предци Те прославиха, е изгорен с огън и всичките ни съкровища са опустошени.11Ще се въздържиш ли след всичко това, Господи? Много ли ще мълчиш и ще ни унижаваш?
Исая 64
Верен
1О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините –2както огън гори храстите и огън прави водата да клокочи – за да стане Името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,3когато извършиш ужасни дела, каквито не сме очаквали! О, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините!4Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи всичко за онзи, който Го чака.5Ти посрещаш онзи, който се радва да върши правда, онези, които си спомнят за Теб в пътищата Ти. Ето, Ти се разгневи, защото съгрешихме; в твоите пътища е вечността, и нека се спасим!6Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.7И няма никой, който да призовава Името Ти, да се пробуди, за да се хване за Теб, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил заради беззаконията ни.8Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти си Грънчарят ни и всички сме дело на Твоята ръка.9Недей се гневи твърде много, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието! Ето, молим Те, погледни – всички ние сме Твой народ.10Твоите свети градове станаха пустиня, Сион е пустиня, Ерусалим запустя.11Нашият свят и славен дом, където бащите ни Те славословеха, е изгорен с огън и всичките скъпи за нас неща са опустошени.12При това ще се въздържаш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни унизиш ли докрай?