1Послушайте Ме вие, които се стремите към справедливост, които търсите Господа! Погледнете към скалата, от която сте изсечени, и към дълбокия ров, от който сте извлечени.2Погледнете към Авраам, вашия праотец, и към Сарра, която ви е родила, защото Аз призовах единствено него, за да го благословя и да го даря с много наследници. (Бит 12:1)3Наистина, Господ ще утеши Сион, ще утеши всичките му развалини и ще превърне неговата пустиня в рай и неговата пустош – в градина на Господа. Радост и веселие ще има в него, славословие и хвалебствени песни. (Бит 2:8; Ез 36:35)
Господ е Съдия и Утешител
4Послушайте Ме, народе Мой и племе Мое, внимавайте в казаното от Мене! Да, от Мене ще излезе закон и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.5Наближава да се открие Моята справедливост; Моето спасение изгрява и Аз ще съдя народите със Своята сила; островите ще се уповават на Мене и ще се надяват на силата Ми.6Вдигнете очи към небето и погледнете надолу към земята, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и жителите и също ще изчезнат; а Моето спасение е вечно и справедливостта Ми няма да се отмени. (Пс 102:26; Мт 24:35)7Послушайте Ме вие, които познавате справедливостта, народе, който имаш Моя закон в сърцето си! Не се бойте от присмеха на хората, нито се страхувайте от поруганието им.8Защото молец ще ги разяде като дреха и червей ще ги разяде като вълна, а Моята справедливост е вечна и Моето спасение ще преминава от род в род. (Йов 13:28; Ис 50:9)9Надигни се, надигни се, облечи се в сила, деснице Господня! Надигни се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Ти не срази ли Рахав, не порази ли крокодила?10Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, не превърна ли морските дълбини в път, за да преминат спасените? (Изх 14:21; Ис 63:13)11И избавените от Господа ще се върнат и ще дойдат на Сион с ликуване, и вечна радост ще сияе над главите им. Радост и веселие ще настъпят, скръбта и въздишките ще изчезнат. (Ис 35:10)12Аз, Аз съм вашият Утешител. Кой си ти, че се боиш от смъртни хора и от човешкия син, който е същото, каквото е тревата? (Ис 40:6)13Ти забрави Господа, Който те е сътворил, Който е устроил небето и е положил основите на земята, и непрестанно всеки ден се плашиш от гнева на потисника, като че той е готов да те погуби. Но къде е сега гневът на потисника?14Отведеният в плен ще бъде освободен и няма да умре в затвора, нито ще му липсва хляб.15Аз съм Господ, твоят Бог, Който вълнува морето така, че вълните му бушуват. Господ Вседържител е Моето име. (Ер 31:35)16Аз вложих Своите слова в устата ти и те скрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да положа основите на земята и да кажа на Сион: „Ти си Мой народ.“ (Ис 59:21)
Възвеличаване на Йерусалим
17Надигни се, надигни се, стани, Йерусалиме, ти, който от ръката на Господа си изпил до дъно чашата на гнева Му, който си изпил чашата на опиянението.18Измежду всички синове, родени от него, нямаше кой да го води, и измежду всички синове, отгледани от него, нямаше кой да го подкрепя за ръка.19Две беди те сполетяха, кой ще прояви състрадание към тебе? Кой ще те утеши във време на погибел и разруха, на глад и меч? (Ер 15:5; Наум 3:7)20Синовете ти паднаха безпомощни, лежат като сърна в примка по всички кръстопътища, поразени от Господния гняв, от угрозата на твоя Бог.21И така, изслушай това ти, който си нещастен и пиян, но не от вино.22Така казва твоят Господ, Господ, твоят Бог, Който защитава Своя народ: „Ето Аз вземам от ръката ти чашата на опиянението, чашата на Своя гняв и ти няма вече да пиеш от нея.23И ще я предам в ръката на твоите мъчители, които ти казваха: „Падни по очи, за да минем по тебе.“ И ти превръщаш гърба си в земя и път за тези, които преминават.“
Исая 51
Верен
1Слушайте Ме, вие, които следвате правдата, които търсите ГОСПОДА! Погледнете към канарата, от която сте отсечени, и към дупката на рова, от който сте изкопани!2Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила, защото, когато беше един, го повиках, благослових го и го умножих.3Защото ГОСПОД ще утеши Сион, ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустинята му като Едем и степта му – като ГОСПОДНАТА градина. Веселие и радост ще се намерят в него, славословие и глас на песен.4Послушайте Ме, народе Мой, и приклонете ухо към Мен, Мое племе – защото закон ще излезе от Мен и ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.5Правдата Ми е близо, спасението Ми излезе и мишците Ми ще съдят народите. Островите ще се надяват на Мен и ще се уповават на мишцата Ми.6Повдигнете очите си към небесата и погледнете към земята долу – защото небесата ще изчезнат като дим и земята ще се разпадне като дреха и обитателите ѝ просто така ще измрат. Но Моето спасение ще пребъде вечно и правдата Ми няма да се отмени.7Слушайте Ме, вие, които познавате правда, народ, в чието сърце е Моят закон! Не се бойте от злобния присмех на хората, не се плашете от злословието им,8защото молецът ще ги прояде като дреха и червеят ще ги прояде като вълна. Но Моята правда ще пребъде вечно и спасението Ми – във всички поколения[1].9Събуди се, събуди се, облечи се със сила, ти, мишца ГОСПОДНА! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения! Не си ли ти, която посече Раав и прободе смъртно морското чудовище?10Не си ли ти, която пресуши морето, водите на голямата бездна, и направи дълбините на морето път, да преминат изкупените?11Откупените на ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат в Сион с ликуване; вечна радост ще бъде на главата им, ще придобият веселие и радост, скръб и въздишане ще побягнат.12Аз, Аз съм, който ви утешавам. Кой си ти, че се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който ще стане като трева,13а си забравил ГОСПОДА, който те е направил, който е разпрострял небесата и основал земята; и непрестанно, цял ден се страхуваш от яростта на притеснителя, когато се готви да унищожи? Къде е яростта на притеснителя?14Скоро ще бъде развързан и няма да умре в рова и няма да му липсва хлябът му.15Защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който вълнува морето и вълните му бучат; ГОСПОД на Войнствата е Името Му.16Сложих словата Си в устата ти и те покрих със сянката на ръката Си, за да устроя небесата и да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ.17Събуди се, събуди се, стани, дъще ерусалимска, която си изпила от ръката на ГОСПОДА чашата на яростта Му; изпила си, изпразнила си чашата, блюдото на опиването.18Няма кой да я води от всичките синове, които е родила, и няма кой да я хване за ръка от всичките синове, които е отгледала.19Тези две те сполетяха – кой ще те пожали? – опустошение и разрушение, и глад, и меч. Как да те утеша?20Синовете ти примряха, лежат по всички кръстопътища като антилопа в мрежа, пълни с яростта на ГОСПОДА, със изобличението на твоя Бог.21Затова, чуй сега това, ти, окаяна и пияна, но не от вино!22Така казва твоят Господ, ГОСПОД, твоят Бог, който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на опиването[2], чашата, блюдото на яростта Си – няма да я пиеш повече.23А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по лице, за да минем отгоре! И ти си сложила гърба си като земя и като улица за онези, които минават.