1–; В онези дни Езекия се разболя смъртно и при него дойде пророк Исаия, Амоцов син, и му каза: „Ето така говори Господ: „Уреди домашните си дела, защото няма да оздравееш и ще умреш!“ (4 Цар 20:1; 2 Лет 32:24)2Тогава Езекия се обърна на другата страна и се помоли на Господа:3„Господи, спомни си, че вървях пред Тебе предано, с чисто сърце и вършех само онова, което е угодно в очите Ти.“ И Езекия силно зарида.4И последва слово Господне към Исаия, което гласеше:5„Иди и кажи на Езекия: „Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: „Чух молитвите ти и видях сълзите ти, затова ще удължа живота ти с петнадесет години.6И ще избавя тебе и града ти от ръката на асирийския цар и ще закрилям този град.7Това ще бъде знак от Господа, че върши онова, за което е говорил.8И ето ще върна сянката на стрелките на слънчевия часовник с десет стъпки назад, толкова, колкото вече беше отмерил слънчевият часовник на Ахаз“.“ И така, слънцето се върна назад с десет стъпки, които вече беше извървяло.9Песен на юдейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя:10„Казах си: в средата на живота си трябваше да сляза до портите на преизподнята. Бяха ми отнети останалите години живот.11Казах: няма да видя Господа, Господа в земята на живите, нито ще видя човек сред обитателите на земята. (Пс 27:13)12Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.13Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. (Йов 10:16)14Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен! (Пс 69:4)15Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си.16Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот. (Пс 103:3)17И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове.18Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете; (Пс 6:6; Пс 88:1; Сир 17:27)19живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност.20Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“21И рече Исаия: „Да донесат каша от смокини и да я наложат върху цирея и царят ще оздравее.“22А Езекия попита: „По какво да позная, че мога отново да се изкача до Божия дом?“
Исая 38
Верен
1В онова време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, синът на Амос, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш!2Тогава Езекия обърна лицето си към стената и се помоли на ГОСПОДА и каза:3О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво.4И ГОСПОДНОТО слово беше към Исая и каза:5Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, ще прибавя на живота ти петнадесет години.6И ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град.7И това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА[1], че ГОСПОД ще извърши това слово, което говори:8ето, връщам сянката по стъпалата, по които се е наклонила от слънцето върху слънчевия часовникбукв.: стъпалата на Ахаз с десет стъпала назад. И слънцето се върна с десет стъпала по стъпалата, по които беше слязло.9Написаното от юдовия цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си:10Аз казах: В средата на дните си ще отида в портите на Шеол; лишен съм от остатъка на годините си.11Казах: Няма да видя ГОСПОДА, ГОСПОДА в земята на живите; няма да видя вече човек, като съм с жителите на онзи свят.12Жилището ми се вдигна и се премести от мен като овчарска шатра; навих живота си като тъкач – от основата ще ме отреже, от деня до нощта ще ме довършиш.13Успокоявах се до сутринта, но като лъв троши всичките ми кости; от деня до нощта ще ме довършиш.14Като лястовица, като жерав крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. Господи, в притеснение съм, застъпи се за мен!15Какво да кажа? Той ми каза и Той извърши. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.16Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И Ти ме изцеляваш и ме съживяваш.17Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.18Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да Те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност.19Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност.20ГОСПОД е готов да ме спаси; затова ще свирим със струнни инструменти моите песни през всичките дни на живота си в дома ГОСПОДЕН.21А Исая беше казал: Нека вземат калъп сушени смокини и ги наложат на възпалението, и царят ще оздравее.22И Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще се изкача в ГОСПОДНИЯ дом?[2]