1В четиринадесетата година от царуването на цар Езекия асирийският цар Сенахерим нападна всички укрепени градове в Юдея и ги превзе. (4 Цар 18:13; 4 Цар 18:17; 2 Лет 32:1; 2 Лет 32:9)2От Лахис царят на Асирия изпрати Рабсак с голяма войска срещу Езекия. Той спря при водопровода на горния водоем, на пътя за тепавичаровата нива. (Ис 7:3)3При него излязоха началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син. (Ис 22:20)4И Рабсак им рече: „Кажете на Езекия: „Ето какво пита великият цар, царят асирийски: „На чия защита се надяваш?5Мислиш, че празнословието е достатъчна сила и план за война. На какво се надяваш, та си тръгнал срещу мен.6Сигурно на Египет, тази прекършена тръстика, на която всеки, който се облегне, пробожда ръката си. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него“.“ (Ис 30:3)7Ако ми кажеш: „На Господ, нашия Бог се надяваме“ – на този ли, чиито оброчища и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и Йерусалим: „Само пред този жертвеник трябва да се покланяте“;8хайде, обзаложи се с моя господар асирийския цар. Аз ще ти дам две хиляди коне, а ти трябва да им намериш ездачи.9Как тогава искаш да отблъснеш един военачалник измежду най-нищожните служители на моя господар? И защо се надяваш на Египет заради неговите колесници и коне?10Нима против волята на Господа съм тръгнал против тази земя, за да я разоря? Господ ми каза: „Нападни тази земя и я разори!“11Тогава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рабсак: „Говори на арамейски със слугите си, ние го знаем. Не ни говори на еврейски, за да не разбират хората, които са на градската стена.“12Но Рабсак отговори: „Моят господар ме изпрати да кажа тези думи не само на твоя господар и на тебе, а и на онези, които са по градската стена и ядат изпражненията си и пият урината си.“13И Рабсак пристъпи напред и извика силно на еврейски: „Слушайте думите на великия цар, царя на Асирия.14Така казва царят: „Не вярвайте на Езекия, защото той не може да ви спаси!“15И нека не ви обнадеждава с Господа, казвайки: „Господ непременно ще ни спаси. Този град няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.“16Не слушайте Езекия, защото ето какво казва асирийският цар: „Примирете се с мене и излезте пред мене. Тогава всеки ще яде от лозето и смокинята си и ще пие вода от кладенеца си,17докато дойда и ви заведа в земя като вашата, пълна с жито и лозя, земя, изобилна на хляб и вино.“18Езекия да не ви заблуждава, като казва: „Господ ще ни избави.“ Спасиха ли боговете на другите народи земята си от асирийския цар?19Къде са боговете на Хамат и Арпад? Къде са боговете на Сефарваим? Спасиха ли боговете Самария от моите ръце? (Ис 10:9)20Кои измежду боговете на тези страни избавиха земята си от моята ръка? Как тогава Господ ще спаси Йерусалим от ръката ми?“21Но те мълчаха и не му отговориха нито дума, защото царят бе заповядал да не му се отговаря.22Тогава началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.
Исая 36
Верен
1А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим се изкачи против всичките укрепени градове на Юда и ги превзе.2И асирийският цар изпрати рапсака[1] от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по пътя към тепавичарската нива.3И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, синът на Асаф, излязоха при тях.4Тогава рапсакът им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповаваш?5Казвам ти, че твоят съвет и сила за воюване са само празни думи. На кого се надяваш сега, че си въстанал против мен?6Ето, ти се надяваш на онази строшена тръстикова пръчка, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, фараонът, за всички, които се надяват на него.7Но ако ми кажеш: На ГОСПОДА, нашия Бог, се уповаваме! – то не е ли Той онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юда и Ерусалим: Пред този олтар се покланяйте?8И така, дай залогМоже да се отнася за обзалагане. на господаря ми, асирийския цар, и аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.9Но как би отблъснал ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но ти се уповаваш на Египет за колесници и за конници!10А аз без ГОСПОДА ли се изкачих сега срещу тази земя, за да я съсипя? ГОСПОД ми каза: Изкачи се в тази земя и я съсипи!11Тогава Елиаким и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената!12Но рапсакът каза: Господарят ми само при твоя господар и при теб ли ме е изпратил да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?13Тогава рапсакът застана и извика със силен глас на юдейски и каза: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:14Така казва царят: Да не ви мами Езекия! Защото той няма да може да ви избави.15И да не ви кара Езекия да се уповавате на ГОСПОДА, като казва: ГОСПОД непременно ще ни избави; този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!16Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете мир с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,17докато дойда и ви заведа в земя като вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя.18Да не ви убеждава Езекия, като казва: ГОСПОД ще ни избави! Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?19Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим? И избавиха ли те Самария от ръката ми?20Кои измежду всичките богове на тези страни са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?21А те мълчаха и не му отговориха нито дума, защото царят беше заповядал и казал: Да не му отговаряте!22И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака.