1Това е, което израилтяните получиха за наследствен дял в ханаанската земя и което им разделиха на дялове свещеникът Елеазар и Иисус, син Навинов, и родоначалниците на племената на израилтяните. (Чис 26:52; Чис 34:13)2Влизането им във владение беше чрез жребий, както беше заповядал Господ чрез Мойсей за деветте племена и за половината Манасиево.3Защото Мойсей беше предал дял на двете племена и половината отвъд Йордан, а не беше дал дял на левитите сред тях. (Чис 32:33; Чис 34:14; Чис 35:1; Вт 3:12; И Н 21:1)4Тъй като от Йосифовите потомци бяха две племена – Манасиевото и Ефремовото, те не дадоха на левитите дял от земята, освен да живеят в някои градове с места за пасища за добитъка им и за тяхното имущество.5Както Господ беше заповядал на Мойсей, така и направиха израилтяните. И те разделиха земята на дялове.
Наследствен дял на Халев
6Когато Юдовите синове дойдоха при Иисус в Галгал, тогава кенезеецът Халев, Йефониевият син, му каза: „Ти знаеш какво е говорил Господ на Мойсей, Божия мъж, при Кадис-Варни за мене и за тебе. (Чис 14:30)7Аз бях на четиридесет години, когато Господният служител ме изпрати от Кадис-Варни да огледам земята. И му донесох известие, както ми беше по сърце. (Чис 13:1)8Но братята ми, които ходиха с мене, обезсърчиха народа, докато аз точно следвах Господа, своя Бог.“9В онзи ден Мойсей се закле, като каза: „Земята, на която е стъпил твоят крак, ще бъде твой наследствен дял – за тебе и за синовете ти за вечни времена. Защото ти точно следваше Господа, моя Бог. (Чис 14:24)10И така, ето Господ ме запази жив, както беше казал. Има четиридесет и пет години, откакто Господ беше казал тези думи на Мойсей, през които Израил странстваше през пустинята. А сега, ето аз съм на осемдесет и пет години.11Но и днес съм силен, както тогава, когато Мойсей ме изпрати. Колкото сила имах тогава, толкова сила имам и сега на тръгване и завръщане от битка.12Затова дай ми тази планина, за която Господ беше говорил в онзи ден. Защото ти чу в онзи ден, че там са Енаковите синове с големи и укрепени градове. Ако Господ е с мене, аз ще ги прогоня, както каза Господ.“ (Вт 1:28)13Иисус го благослови и даде Хеврон за наследствен дял на Йефониевия син Халев. (И Н 15:13)14Затова Хеврон е до днес дял на Йефониевия син кенезееца Халев, защото напълно и точно следва Господа, Израилевия Бог.15Името на Хеврон преди беше Кириат-Арба, както се наричаше един голям човек между Енаковите синове. И земята се успокои от война.
Иисус Навин 14
Верен
1А това са областите, които израилевите синове наследиха в ханаанската земя, които свещеникът Елеазар и Иисус, синът на Навий, и началниците на бащините домове на племената на израилевите синове им разделиха за наследство,2чрез жребия на наследството им, както ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей за деветте племена и половината племе.3Защото Мойсей беше дал наследството на двете племена и половината племе оттатък Йордан; а на левитите не беше дал наследство между тях;4защото синовете на Йосиф бяха две племена – Манасия и Ефрем. И на левитите не се даде дял в земята освен градове за живеене с техните землища за добитъка им и за имуществото им.5Както ГОСПОД беше заповядал на Мойсей, така направиха израилевите синове и разделиха земята.6И синовете на Юда дойдоха при Иисус в Галгал и Халев, синът на кенезеца Ефоний, му каза: Ти знаеш думата, която ГОСПОД говори на Божия човек Мойсей относно мен и теб в Кадис-Варни.7Аз бях на четиридесет години, когато ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ме изпрати от Кадис-Варни, за да огледам земята; и аз му донесох известие, както ми беше на сърцето.8А братята ми, които се изкачиха с мен, отслабиха сърцето на народа, но аз напълно последвах ГОСПОДА, своя Бог.9И Мойсей се закле в онзи ден и каза: Земята, на която е стъпил кракът ти, непременно ще бъде наследство на теб и на синовете ти до века, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог.10И сега, ето, ГОСПОД ме опази жив, както каза, тези четиридесет и пет години, от времето, когато ГОСПОД говори това слово на Мойсей, когато Израил ходеше из пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.11И днес съм все така силен, както в деня, когато Мойсей ме изпрати; както беше силата ми тогава, така е силата ми и сега – за бой и за излизане, и за влизане.12Затова сега, дай ми тази хълмиста земя, за която ГОСПОД говори в онзи ден; защото ти чу в онзи ден, че там са енакимите с големи укрепени градове. Само ГОСПОД да е с мен, и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза.13И Иисус го благослови и даде Хеврон за наследство на Халев, сина на Ефоний.14Затова Хеврон стана наследството на Халев, сина на кенезеца Ефоний, както е и до днес, защото той напълно последва ГОСПОДА, Израилевия Бог.15А името на Хеврон преди беше Кириат-Арва[1]; а Арва беше най-големият човек между енакимите. И после земята си почина от война.