1„Ако искаш да се обърнеш, Израилю – казва Господ, – към Мене се обърни! И ако премахнеш мерзостите пред лицето Ми, няма да блуждаеш.2И ако се закълнеш в истината, съда и справедливостта, казвайки „Господ е жив!“, тогава народите ще бъдат благославяни от Него и ще се прославят чрез Него.“3Защото така казва Господ на мъжете от Юдея и Йерусалим: „Разорете си нови ниви и не сейте между тръни! (Ос 10:12)4Посветете се на Господа и снемете крайната плът на ожесточените си сърца, мъже от Юдея и Йерусалим, за да не избухне гневът Ми като огън и да не се разпали неугасимо поради злите ви дела! (Вт 10:16; Ер 21:11)
Предупреждение за настъпващия съд
5Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: „Съберете се и да отидем в укрепените градове!“ (Ер 8:14; Йоил 2:1)6Издигнете знаме на Сион! Бягайте, не се спирайте, защото ще докарам бедствие от север и голяма разруха! (Ер 1:13)7Лъв излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна. Излезе от мястото си да направи земята ти пустиня. Твоите градове ще бъдат разрушени, обезлюдени.8Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас.9И в онзи ден ще се случи – казва Господ, – ще замрат сърцето на царя и сърцата на князете. И свещениците ще се ужасят, а пророците ще се слисат.“10Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Нима Ти излъга този народ и Йерусалим, казвайки „Мир ще имате“, а меч се допря до живота.“ (Ер 14:13)11По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ – не за да отвява и не за да очиства.“12„Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“ – казва Господ.13„Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени.14Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе?15Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха.16Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея.17Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене.18Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“19Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка. (Ер 10:19)20Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища. (Ер 10:20)21Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба?22Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро. (Вт 32:6; Мих 7:3)23Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях.24Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат.25Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели.26Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките и градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв.27Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло.28Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.29От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите – всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него.30А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш – твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти. (Ис 3:16; Ез 16:37; Ез 23:22)31Защото чувам глас като на жена, когато ражда, стон като на тази, която ражда за първи път, гласа на дъщерята на Сион. Тя стене, простира ръцете си: „Горко ми, защото животът ми чезне от убийци“.“ (Пс 48:7; Ис 13:8; Ер 6:24; Ер 13:21; Ер 22:23; Ер 50:43)
Еремия 4
Верен
1Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ.2И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.3Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни.4Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви.5Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове!6Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение.7Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени.8Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас.9И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас.10Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата!11В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти.12Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях.13Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени!14Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли?15Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:16Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!17Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.18Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.19Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.20Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.21Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?22Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.23Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.24Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.25Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.26Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.27Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош[1], но няма да я довърша съвсем.28Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.29От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.30А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.31Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!