1Слово, което Господ отправи към Йеремия, след като началникът на телохранителите Навузардан го пусна от Рама, където го беше взел окован с вериги сред всички пленени йерусалимци и юдеи, които бяха откарвани във Вавилон.2Когато началникът на телохранителите намери Йеремия, му каза: „Господ, твоят Бог, изрече това зло против това място.3И Господ допусна и извърши, каквото каза. Защото съгрешихте пред Господ и не послушахте гласа Му, затова ви постигнаха тези неща.4А сега, ето днес те освобождавам от веригите, които са на ръцете ти. Ако приемеш да дойдеш с мене във Вавилон, ела и аз ще се грижа за тебе, но ако не приемаш да дойдеш с мене във Вавилон, остани си. Виж цялата страна, която е пред тебе: където ти е добре и ти харесва да отидеш, там иди!“5Но Йеремия все още не тръгваше и тогава Навузардан му каза: „Върни се тогава при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, когото вавилонският цар постави управител на юдейските градове, и остани с него сред народа или иди, където ти харесва да отидеш.“ И началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го остави да си върви.6Тогава Йеремия отиде при Ахикамовия син Годолия в Масифа и живееше при него сред народа, който беше останал в страната.7А когато всички юдейски военачалници, които бяха на полето – те и техните мъже, чуха, че вавилонският цар е поставил Годолия, син на Ахикам, управител на страната и че на него е поверил мъже, жени и деца от най-бедните в страната – от онези, които не бяха откарани в плен във Вавилон, (4 Цар 25:22)8тогава дойдоха при Годолия в Масифа: Исмаил, син на Натания, Йоханан и Йонатан, синове на Карея, Сераия, син на Танхумет, синовете на нетофатеца Ефай и Йезания, син на един маахатец, заедно със своите мъже.9А Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, се закле пред тях и пред техните мъже: „Не се страхувайте да служите на халдейците. Останете в страната и служете на вавилонския цар, и ще бъдете добре.10И ето аз ще стоя в Масифа, за да ви представям пред халдейците, които ще идват при нас. А вие събирайте вино и летни плодове, и маслиново масло, и ги слагайте в съдовете си, и живейте в градовете си, които отново населявате.“11Също и всички юдеи, които бяха в Моав и при амонците, и в Едом, и по всичките области, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, Шафановия син,12тогава всички юдеи се завърнаха от местата, в които бяха прогонени, в юдейската земя при Годолия в Масифа, където събраха доста много вино и летни плодове.13А Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха на полето, дойдоха при Годолия в Масифа и му казаха:14„Знаеш ли, че амонският цар Ваалис е пратил Нетаниевия син Исмаил да те убие?“ Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва.15А Йоханан, син на Карея, говори и тайно на Годолия в Масифа: „Нека да ида, моля те, и да убия Исмаил, Нетаниевия син. И никой няма да узнае. Защо той да отнеме живота ти и така всички юдеи, които са се събрали около тебе, да се разпилеят и останалите юдеи да загинат?“16Но Годолия, син на Ахикам, каза на Йоханан, сина на Карея: „Не прави това нещо, защото ти говориш лъжа за Исмаил!“
Еремия 40
Верен
1Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, след като началникът на телохранителите Навузардан го беше пуснал от Рама, когато го беше взел и той беше вързан с вериги между всичките пленени от Ерусалим и Юда, които бяха откарани в плен във Вавилон.2И началникът на телохранителите взе Еремия и му каза: ГОСПОД, твоят Бог, говори това зло против това място.3И ГОСПОД го докара и извърши, както беше говорил, понеже вие съгрешихте против ГОСПОДА и не послушахте гласа Му; затова ви постигна това нещо.4И сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мен във Вавилон, ела и аз ще имам грижа за теб, а ако ти се вижда зле да дойдеш с мен във Вавилон, недей. Виж, цялата земя е пред теб – където ти се вижда добро и право да отидеш, там иди.5А като той още не се връщаше, Навузардан му каза: Върни се при Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан, когото вавилонският цар постави над юдовите градове, и живей с него сред народа или иди, където ти се вижда право да отидеш. И началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна.6И Еремия отиде при Годолия, сина на Ахикам в Масфа и живя при него сред народа, който беше останал в земята.7А всичките военачалници, които бяха на полето, те и мъжете им, когато чуха, че вавилонският цар поставил Годолия, сина на Ахикам, над земята, и че му поверил мъже, жени и деца от сиромасите на земята, от онези, които не бяха откарани в плен във Вавилон,8дойдоха при Годолия в Масфа: и Исмаил, синът на Натания, и Йоанан, и Йонатан, синовете на Кария, и Серая, синът на Танумет, и синовете на нетофатеца Офи, и Езания, синът на маахатеца; те и мъжете им.9И Годолия, синът на Ахикам, син на Сафан, се закле на тях и на мъжете им, като каза: Не се бойте да слугувате на халдейците! Живейте в земята и слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.10А аз, ето, ще остана в Масфа, за да стоя пред халдейците, които ще идват при нас. А вие съберете вино, плодове и маслинено масло и ги сложете в съдовете си, и живейте в градовете си, които сте заели.11Също и всичките юдеи, които бяха в Моав и между синовете на Амон, и в Едом, и във всичките страни, когато чуха, че вавилонският цар оставил остатък от юдеите и че поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан,12тогава всичките юдеи се върнаха от всичките места, където бяха прогонени, и дойдоха в юдовата земя при Годолия в Масфа, и събраха много вино и плодове.13И Йоанан, синът на Кария, и всички военачалници, които бяха в полето, дойдоха при Годолия в Масфа.14И му казаха: Знаеш ли ти, че Ваалис, царят на синовете на Амон, е пратил Исмаил, сина на Натания, да те убие? Но Годолия, синът на Ахикам, не им повярва.15А Йоанан, синът на Кария, говори тайно на Годолия в Масфа, и каза: Моля те, нека отида да убия Исмаил, сина на Натания, и никой няма да научи. Защо да отнеме живота ти, и всичките събрани около теб юдеи да се разпръснат, и остатъкът от Юда да погине?16Но Годолия, синът на Ахикам, каза на Йоанан, сина на Кария: Не прави това нещо, защото това, което говориш за Исмаил, е лъжа.