1А Матановият син Сафатия, Пасхоровият син Годолия, Юхал, Селепиев син, и Малхиевият син Пасхор чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ:2„Така казва Господ: „Който остане да живее в този град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе при халдейците, ще остане. Той ще спечели живота си и ще остане жив“.“ (Ер 21:9)3Така казва Господ: „Този град ще бъде непременно предаден в ръцете на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.“4Тогава първенците казаха на царя: „Този човек трябва да бъде умъртвен, защото прави да отслабнат ръцете на войниците, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи, защото този човек желае не добруване на този народ, а нещастие.“5А цар Седекия отговори: „Ето той е в ръцете ви, защото царят нищо не може да направи, за да ви спре.“6Тогава хванаха Йеремия и го хвърлиха във водоема на царския син Малхия, който беше в стражевия двор; там спуснаха Йеремия с въжета. А в ямата нямаше вода, но само тиня, така че Йеремия потъна в тинята.7Когато етиопецът Авдемелех, един придворен, който беше в царския двор, чу, че са хвърлили Йеремия във водоема – а царят беше седнал при Вениаминовата порта, –8тогава той излезе от царския дворец и отиде да каже на царя:9„Господарю мой, царю! Лошо постъпиха тези мъже, като направиха това с пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата. Той сигурно ще умре там от глад, защото вече няма хляб в града.“10Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: „Вземи със себе си оттук тридесет мъже и извади пророк Йеремия от ямата, преди да е умрял!“11Така Авдемелех взе мъжете със себе си и влезе в царския дворец под дрешника, и взе парчета от овехтели и разкъсани дрехи, които спусна с въже в ямата при Йеремия.12Тогава етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: „Постави тези овехтели и разкъсани парчета под мишниците си!“ И Йеремия направи така.13А те изтеглиха с въжетата Йеремия и го извадиха от ямата. Така Йеремия остана в стражевия двор.14Тогава цар Седекия изпрати служители и те доведоха пророк Йеремия при него при третия вход на Господния дом. И царят каза на Йеремия: „Желая да те попитам за нещо. Не скривай нищо от мене!“15А Йеремия отговори на Седекия: „Ако ти известя, няма ли със сигурност да ме предадеш на смърт? А ако те посъветвам, ти няма да ме послушат.“16Затова цар Седекия се закле тайно пред Йеремия: „Както Господ, Който създаде душите ни, е жив, така е сигурно, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръцете на тези мъже, които искат да те умъртвят.“17Тогава Йеремия каза на Седекия: „Така казва Господ Бог Вседържител, Израилевият Бог: „Ако ти излезеш при първенците на вавилонския цар, ще останеш жив и този град няма да бъде опожарен с огън – ти ще оцелееш заедно с дома си.18Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръцете на халдейците и те ще го изгорят с огън, а и ти няма да се изплъзнеш от ръцете им“.“19Но цар Седекия отговори на Йеремия: „Аз се боя от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би халдейците да ме предадат в ръцете им и те да издевателстват над мене“.20А Йеремия му рече: „Няма да те предадат. Моля, послушай Господния глас за това, което аз ти говоря, и ще бъде добре за тебе, и ти сам ще останеш жив.21Но ако ти откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри:22„Всичките жени, които са останали в двореца на юдейския цар, ще бъдат отведени при първенците на вавилонския цар и ще кажат: „Твоите доверени хора те измамиха и ти надделяха, а сега, когато краката ти потънаха в тиня, те се отдръпнаха от тебе.“23И всички твои жени и децата ти ще бъдат отведени при халдейците. И ти няма да се избавиш от ръцете им, защото ще бъдеш хванат от вавилонския цар, а този град ще бъде изгорен с огън“.“24Тогава Седекия каза на Йеремия: „Никой не бива да научи за тези разменени думи и ти няма да умреш.25Но ако първенците чуят, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: „Кажи ни какво каза ти на царя? Не скривай нищо от нас, няма да те убием. За какво ти говори царят?“,26тогава им кажи: „Предадох на царя своята молба: да не ме връща в дома на Йонатан, да умра там“.“27Когато всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха, той им съобщи всички тези думи, които царят му заповяда. Така те спряха да го разпитват, понеже никой нищо не беше чул.28А Йеремия остана в стражевия двор до деня, когато Йерусалим беше превзет.
Еремия 38
Верен
1А Сафатия, синът на Матан, и Годолия, синът на Пасхор, и Юхал, синът на Селемия, и Пасхор, синът на Мелхия, чуха думите, които Еремия говореше на целия народ, като казваше:2Така казва ГОСПОД: Който седи в този град, ще умре от меч и от глад, и от мор. Но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще бъде за плячка и ще живеест. 17;.3Така казва ГОСПОД: Този град със сигурност ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.4Тогава първенците казаха на царя: Молим те, нека се умъртви този човек, защото отслабва ръцете на воините, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи – защото този човек не търси доброто на този народ, а злото.5И цар Седекия каза: Ето, в ръката ви е – защото царят не може да направи нищо против вас.6И взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която беше в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. А в ямата нямаше вода, а тиня и Еремия затъна в тинята.7И етиопецът Авдемелех, един скопец, който беше в царския дом, чу че хвърлили Еремия в ямата. А царят седеше във Вениаминовата порта.8И Авдемелех излезе от царския дом и говори на царя, и каза:9Господарю мой, царю, тези мъже сториха зло във всичко, което направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата. И той ще умре от глад там, където е, защото в града няма вече хляб.10Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех, като каза: Вземи оттук тридесет души със себе си и извади пророк Еремия от ямата, преди да умре.11И Авдемелех взе със себе си мъжете и влезе в дома на царя, под съкровищницата, и взе оттам скъсани дрипи и вехти парцали, и ги спусна с въжета в ямата при Еремия.12И етиопецът Авдемелех каза на Еремия: Сложи сега тези скъсани дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия направи така.13И изтеглиха Еремия с въжетата и го извадиха от ямата. И Еремия остана в двора на стражата.14Тогава цар Седекия изпрати и взе при себе си пророк Еремия в третия вход, който е в ГОСПОДНИЯ дом. И царят каза на Еремия: Ще те попитам нещо; не крий нищо от мен!15А Еремия каза на Седекия: Ако ти съобщя, няма ли със сигурност да ме умъртвиш? И ако те посъветвам, няма да ме послушаш.16И цар Седекия се закле тайно на Еремия и каза: Жив е ГОСПОД, който ни е направил тази душа – няма да те умъртвя и няма да те предам в ръката на тези мъже, които търсят да отнемат живота ти!17Тогава Еремия каза на Седекия: Така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата, Израилевият Бог: Ако наистина излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се запази животът ти[1] и този град няма да бъде изгорен с огън, и ще останеш жив, ти и домът ти.18Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците и те ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.19А цар Седекия каза на Еремия: Страхувам се от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би да ме предадат в ръката им и те да се гаврят с мен.20А Еремия каза: Няма да те предадат. Моля те, послушай гласа на ГОСПОДА за това, което ти говоря, и ще ти бъде добре и животът ти ще се запази!21Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което ГОСПОД ми откри:22Ето, всички жени, които са останали в двореца на юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и те ще кажат: Твоите приятели те излъгаха и ти надвиха; краката ти затънаха в блатото, а те се дръпнаха назад.23И всичките ти жени и синовете ти ще бъдат изведени при халдейците и ти няма да избегнеш от ръката им[2], а ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар и ще станеш причина да се изгори този град с огън.24Тогава Седекия каза на Еремия: Нека никой да не научи за тези думи, и няма да умреш.25Но ако първенците чуят, че съм говорил с теб, и дойдат при теб и ти кажат: Изяви ни сега какво каза на царя, не го скривай от нас и няма да те умъртвим; и какво ти каза царят!26Тогава им кажи: Аз представих пред царя молбата си да не ме връща в къщата на Йонатан, за да умра там.27И всичките първенци дойдоха при Еремия и го попитаха, и той им каза съгласно всички тези думи, които царят беше заповядал. И те мълчаливо го оставиха, защото това нещо не се разчу.28И Еремия остана в двора на стражата до деня, когато Ерусалим беше превзет.