1Когато свърши това, предводителите дойдоха при мене и казаха: „израилският народ, свещениците и левитите не пожелаха да се отделят от другите племена по тези земи с техните мерзости: хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци.2Те си взеха техни дъщери за себе си и за синовете си и потомството на светия народ се смеси с другите племена; дори предводителите и знатните първи извършиха това беззаконие.“ (Неем 13:23)3Като чух тези думи, раздрах дрехите си, скубех косите и брадата си и седях опечален.4Така седях в печал до вечерната жертва, а около мене се събраха всички, които се бояха от присъдата на Израилевия Бог заради престъпленията на завърналите се от плен.5А по време на вечерната жертва се отърсих от своето вцепенение и с раздрани дрехи паднах на колене, прострях ръце към Господа, своя Бог,6с думите: „Боже мой, страхувам се, обзет от срам, да се изправя пред Тебе, Боже мой, защото потънахме в беззакония, а вината ни достигна небесата.7От времето на нашите прадеди до днес вината ни е голяма и поради нашите беззакония ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени във властта на чуждоземни царе, на меч, плен, ограбване и унижение, както е сега.8И ето за много малко време Господ, нашият Бог, ни дарява с милост, за да останат от нас неколцина оцелели и да се утвърдим на святото Му място. Нашият Бог просветли очите ни и ни даде малко отдих в робството ни.9Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни изостави. Той е причина персийските царе да проявят милост към нас и ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог, да го възстановим от руините му и да намерим сигурност в Юдея и в Йерусалим.10Но сега какво да кажем, Боже наш, след това, което се случи? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,11които ни даде чрез Своите слуги, пророците, като каза: „Земята, която отивате да завладеете, е нечиста земя. Тя е осквернена от мерзостите на народите, които я населяват. Техните скверни идоли са я изпълнили открай докрай. (Лев 18:24)12Затова не давайте дъщерите си на синовете им и не взимайте техните дъщери за синовете си. Не спомагайте никога за техния мир и благоденствие, ако искате да се утвърдите и да се прехранвате с благата на тази земя и да я предадете на синовете си като наследство за вечни времена.“ (Изх 34:16; Вт 7:3)13И след всичко, което ни сполетя заради нашите беззакония и голямата ни вина – макар че Ти, Боже, се смили и не ни наказа строго за греховете ни и ни даде такова избавление, –14отново ли ще нарушаваме Твоите заповеди и ще се сродяваме с тези народи, отдали се на идолопоклонство? Трябва ли Твоят гняв към нас докрай да ни погуби, за да не оцелее никой и да няма никакво спасение!15Господи, Боже на Израил! Ти си праведен, защото ни позволи да оцелеем до днес. Ето ние стоим пред Тебе със своята вина, защото след всичко, което извършихме, ние не можем да се изправим молитвено пред Тебе.“
Ездра 9
Верен
1И когато това беше свършено, началниците дойдоха при мен и казаха: Израилевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи според техните мерзости – от ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците –2защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си и така светият род се е смесил с народите на тези земи; дори ръката на началниците и управителите е била първа в това престъпление.3И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах косата на главата си и брадата си, и седях като вцепенен.4Тогава се събраха при мен всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог заради престъплението на отведените в плен; а аз седях като вцепенен до вечерната жертва.5А във времето на вечерната жертва станах от унижението си, като бях раздрал дрехата си и мантията си, и паднах на колене, и прострях ръцете си към ГОСПОДА, своя Бог, и казах:6Боже мой, срамувам се и се свеня да повдигна лицето си към Теб, Боже мой, защото беззаконията ни надвишиха главите ни и грехът ни порасна до небесата.7От дните на бащите си до днес ние сме били в голям грях; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени в ръката на царете на други земи, на меч, на плен, на разграбване и на опозоряване на лицата ни, както е днес.8И сега за един кратък миг ни се оказа милост от ГОСПОДА, нашия Бог, като Той ни остави остатък и ни закрепи в Своето свято място, за да просветли нашият Бог очите ни и да ни даде малко съживление в робството ни.9Защото сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а ни е оказал милост пред персийските царе, за да ни даде съживление, за да съградим дома на нашия Бог и да издигнем развалините му, и за да ни даде крепостна стена в Юда и в Ерусалим.10И сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото ние оставихме заповедите Ти,11които си ни дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я завладеете, е нечиста земя заради нечистотите на народите на земите и мерзостите, с които са я напълнили от край до край с нечистотата си.12И така, да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате техните дъщери за синовете си, и да не търсите мира им и благополучието им до века, за да се укрепите и да ядете благата на земята, и да я оставите в наследство на синовете си до века.13И след всичко, което дойде върху нас заради злите ни дела и заради големия ни грях – въпреки че Ти, Боже наш, си ни пощадил повече, отколкото заслужават беззаконията ни, и си ни дал такова избавление –14пак ли да нарушаваме Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Няма ли да ни се разгневиш, докато се довършим и не остане никакъв остатък и никакво избавление?15ГОСПОДИ, Боже на Израил, Ти си праведен! Защото ние сме останалите избавени, както е днес. Ето, пред Теб сме с вината си, защото поради това никой не може да устои пред Теб.