1Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита:2„Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите,3но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.4Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. (Д А 9:1; Д А 22:1)5Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. (Д А 23:6; Фил 3:5)6А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, (Д А 24:15; Д А 24:21)7което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.8Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?9Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.10Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. (Д А 8:1)11И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.12С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,13когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.14Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“15Аз попитах: „Кой си Ти, Господине?“ Той отговори: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. (Д А 20:24)16Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия.17И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам,18за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.“ (Ис 42:7; Кол 1:12; 1 Пет 2:9)19Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение,20а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. (Лк 3:8; Д А 9:19; Д А 9:28)21Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. (Д А 21:30; Д А 22:22)22Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: (Лк 24:44; Д А 3:18; Д А 24:14; 1 Кор 15:20)23че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“ (Ис 42:6; Ис 49:6)24И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“25А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.26Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. (Йн 18:20; Д А 10:37)27Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“28Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“29А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“30Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха31и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. (Д А 23:29; Д А 25:25)32И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора[1]. (Д А 25:11; Д А 28:19)
Деяния 26
Верен
1Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита:2Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,3а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.4Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим.5Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.6А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,7до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите!8А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите?9Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;10което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.11И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.12И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,13по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,17като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,20а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.21По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.22Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:23че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.24Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.25А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.26Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.27Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.28А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!29А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.30Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.31И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.32А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.