1Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне, колесници и народ, по-многоброен от тебе, не се плаши от тях, защото Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската страна, е с тебе. (Вт 1:29)2И когато влизате в битка, нека свещеникът пристъпи напред, да се обърне към народа3и да му каже: „Слушай, Израилю! Днес вие влизате в битка с вашите врагове. Нека сърцето ви не трепне, не се бойте, не бъдете малодушни и не изпитвайте ужас пред тях, (Вт 1:21)4защото Господ, вашият Бог, върви с вас, за да се бие против враговете ви и да ви спаси.“5А надзорниците нека известят на народа: „Който е съградил нова къща и не я е осветил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да я освети; (1 Мак 3:56)6който е насадил лозе и не го е обрал, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере;7който се е сгодил и не се е оженил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да вземе жена му.“ (Вт 24:5)8Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“ (Съд 7:3)9След като надзорниците известят това на народа, да се поставят военачалници начело на народа.10Когато приближиш някой град, за да го превземеш, първо му предложи мир.11И ако приеме предложението ти за мир и ти отвори портите, целият народ, който се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.12Но ако не сключи мир с тебе, а започне против тебе война, подложи го на обсада.13И когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всички мъже в него;14а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града – цялата плячка от него, вземи за себе си. И каквото си взел като плячка от враговете си, можеш да ядеш, защото Господ, твоят Бог, ти го е дал.15Така постъпвай с всички градове, които са твърде далеч от тебе и не са градове на тукашните народи.16Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, не оставяй жива душа,17а ги предай на гибел – хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците, йевусейците, – както Господ, твоят Бог, ти заповяда,18за да не ви научат да вършите всичките мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, своя Бог.19Когато обсаждаш дълго някой град и воюваш против него, за да го превземеш, не погубвай дърветата, като замахваш с брадва към тях. Те ти служат за храна, затова не ги сечи! Нима дървото в полето е човек, та да го подлагаш на обсада?20Само дървета, за които знаеш, че не дават плодове за ядене, можеш да погубваш и сечеш; тях използвай при обсадата на града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.
Второзаконие 20
Верен
1Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне и колесници, и народ, по-многоброен от теб, да не се плашиш от тях; защото с теб е ГОСПОД, твоят Бог, който те изведе от египетската земя.2И когато тръгнеш да се биеш, свещеникът да се приближи и да говори на народа,3и да му каже: Слушай, Израилю: днес вие излизате да се биете с враговете си. Да не отпада сърцето ви! Не се страхувайте, не треперете и не се ужасявайте от тях,4защото ГОСПОД, вашият Бог, е този, който върви с вас, за да се бие за вас против враговете ви, за да ви спаси.5И надзорниците да говорят на народа и да кажат: Кой човек е построил нова къща и не я е осветил? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да я освети.6И кой човек е насадил лозе и не е ял от плода му? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да яде плода му.7И кой човек се е сгодил за жена и не я е взел? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да я вземе.8И надзорниците да говорят на народа и да кажат: Кой човек е страхлив и сърцето му е отпаднало? Нека си иде и се върне у дома си, за да не отпаднат сърцата на братята му като неговото сърце.9И когато надзорниците свършат да говорят на народа, нека поставят военачалници начело на народа.10Когато се приближиш до някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.11И ако ти отговори с мир и ти отвори портите си, тогава целият народ, който се намира в него, да ти стане подвластен и да ти служи.12Но ако не сключи мир с теб, а воюва против теб, тогава да го обсадиш.13И когато ГОСПОД, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, да избиеш всички от мъжки пол в него с острието на меча.14А жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града, цялата му плячка, да заграбиш за себе си; и да ядеш плячката на враговете си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.15Така да правиш на всичките градове, които са много далеч от теб, които не са от градовете на тукашните народи.16Но в градовете на тези народи, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,17а непременно да изпълниш над тях проклятието: хетейците и аморейците, и ханаанците, и ферезейците, и евейците, и евусейците, така както ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда;18за да не ви научат да правите според всичките техни гнусотии, които те са правили за боговете си, така че да съгрешите против ГОСПОДА, своя Бог.19Когато обсаждаш някой град за дълго време, докато воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, като вдигаш секира срещу тях, защото можеш да ядеш от тях и да не ги изсичаш. Защото човек ли е полското дърво, че да го обсаждаш?20Само дърветата, за които знаеш, че не са дървета за храна, тях можеш да унищожаваш и да изсичаш, и да строиш обсадни съоръжения против града, който воюва с теб, докато падне.