Битие 48:18 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем. 2 Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото. 3 И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови. 4 Каза ми: „Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.“ (Бит 28:13; Бит 35:11) 5 Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон. 6 Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия. 7 Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“ (Бит 35:16) 8 И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“ 9 Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“ 10 А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна. 11 И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“ 12 Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко. 13 После Йосиф хвана двамата – Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него. 14 Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден. 15 И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес, (Бит 49:24; Пс 23:1; Пс 80:2)

Бит 49:24Пс 23:1Пс 80:2

16 ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“ 17 Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия, 18 като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“ 19 Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“ (Вт 33:17) 20 Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: „Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.“ Така той постави Ефрем пред Манасия. (Евр 11:21) 21 Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви. 22 На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“

Верен

1 След това съобщиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него. 2 И съобщиха на Яков, като казаха: Ето, синът ти Йосиф идва при теб. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. 3 И Яков каза на Йосиф: Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя и ме благослови, като ми каза: 4 Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание. 5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при теб в Египет, са мои – Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон. 6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя. 7 А когато се връщах от Падан, на пътя в ханаанската земя ми умря Рахил, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрат. И там я погребах, край пътя за Ефрат, който е Витлеем. 8 И като съгледа синовете на Йосиф, Израил каза: Кои са тези? 9 А Йосиф каза на баща си: Това са синовете ми, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля те, доведи ги при мен, за да ги благословя. 10 А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна. 11 И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти! 12 И Йосиф ги отведе от колената му и се поклони с лице до земята. 13 И после Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него. 14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата си ръка – на главата на Манасия, като нарочно кръстоса ръцете си, защото Манасия беше първородният. 15 И благослови Йосиф и каза: Бог, пред когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, който ме е пасъл през целия ми живот до този ден, 16 Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята! 17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на главата на Ефрем, не одобри и хвана ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем на главата на Манасия. 18 И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният – възложи дясната си ръка на неговата глава! 19 Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи. 20 И така, в онзи ден ги благослови, като каза: С теб Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! И постави Ефрем пред Манасия. 21 След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам, но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в земята на бащите ви. 22 И на теб давам един дял повече отколкото на братята ти, който взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.