1Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“2Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра.3Вземи сега оръжието си – колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч.4Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“5А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч,6тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав:7„Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.“ (Бит 25:28)8Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам:9иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича.10Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“11Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка. (Бит 25:25)12Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“13Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“14Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му.15След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков.16Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи.17Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила.18Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“19Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“20И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“21Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“22Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“23Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков.24После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“25Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.
Благословението на Яков
26Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“27Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ. (Евр 11:20)28Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино.29Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“ (Бит 12:3)30Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков – той едва беше излязъл от баща си Исаак – ето от лов се завърна брат му Исав.31Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“32А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти – твоят първороден син Исав.“33Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“34Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“35В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“36Исав каза: „Право са го нарекли Яков[1], защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“ (Бит 25:29; Ер 9:3; Ос 12:4)37Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“38Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида. (Евр 12:17)39А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса. (Бит 36:8; Евр 11:20)40Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“ (4 Цар 8:20)
Омразата на Исав към Яков
41Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си – ще убия брат си Яков.“ (Бит 27:46)42Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария и син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие. (Прем 10:10)43Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан.44Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти,45докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“46Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна – за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“
Битие 27
Верен
1Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Сине мой! А той му каза: Ето ме.2Тогава той каза: Ето, аз вече остарях, не зная в кой ден ще умра.3И така, вземи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов,4и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.5А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови лов и да го донесе.6Тогава Ревека проговори на сина си Яков и каза: Ето, аз чух баща ти да говори на брат ти Исав така:7Донеси ми лов и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра.8И така, сине мой, сега послушай гласа ми в това, което ти поръчвам.9Иди още сега в стадото и ми донеси оттам две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;10и ти ще го поднесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.11Но Яков каза на майка си Ревека: Ето, брат ми Исав е космат мъж[1], а аз съм гладък мъж.12Може би баща ми ще ме попипа, и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.13А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми и иди ми ги донеси!14И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си. И майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.15После Ревека взе добрите дрехи на по-възрастния си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков,16а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи.17И даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.18И той отиде при баща си и каза: Татко мой! А Исаак каза: Ето ме. Кой си ти, сине мой?19А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти!20Но Исаак каза на сина си: Как стана, сине мой, че го намери толкова бързо? А той каза: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех.21Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не.22И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав.23И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исавст. 11;. И го благослови.24И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз.25Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи.26А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой.27И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови[2], като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД.28Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино!29Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си[3] и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя!30Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си.31И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.32А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав.33Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови лов и ми поднесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? И благословен ще бъде.34Когато Исав чу думите на баща си, извика със силен и много жален вик и каза на баща си: Благослови и мен, и мен, татко мой!35А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.36И Исав каза: Затова ли се казва Яков, защото сега втори път той ме е спънал! Отне първородството ми, и ето, сега е отнел и благословението ми! И каза: Не си ли задържал за мен благословение?37А Исаак в отговор каза на Исав: Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и младо вино. И сега какво да сторя за теб, сине мой?38И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас.39Тогава баща му Исаак в отговор му казаст. 27;: Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе.40От меча си ще живееш и ще слугуваш на брат си, но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще строшиш ярема му от врата си.41И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков.42И казаха на Ревека думите на по-възрастния ѝ син Исав, затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие.43И така, сине мой, послушай думите ми, стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,44и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,45докато премине от теб гнева на брат ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?46И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетейските дъщери! Ако и Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо ми е този живот?