1И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. (1 Цар 15:7; 1 Цар 27:8)2Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.3А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.4Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.5Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. (1 Цар 25:42; 1 Цар 25:43; 2 Цар 2:2)6И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог. (Изх 17:4; Пс 42:5; Пс 56:3; Пс 56:4; Пс 56:11; Ав 3:17; Ав 3:18)7Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид. (1 Цар 23:6; 1 Цар 23:9)8И Давид се допита до ГОСПОДА: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко. (1 Цар 23:2; 1 Цар 23:4)9Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;10понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването (1 Цар 30:21)11и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,12дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода. (Съд 15:19; 1 Цар 14:27)13Давид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. ГОСПОДАРЯТ ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.14Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг. (И Н 14:13; И Н 15:13; 1 Цар 30:16; 2 Цар 8:18; 3 Цар 1:38; 3 Цар 1:44; Ез 25:16; Соф 2:5)15Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.16И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя. (1 Сол 5:3)17И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.18Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.19Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко. (1 Цар 30:8)20Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.21И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави. (1 Цар 30:10)22А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му – тях нека вземат и да си отидат. (Вт 13:13; Съд 19:22)23Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде ГОСПОД, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.24И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях. (Чис 31:27; И Н 22:8)25И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израил, както е и до днес.26А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от ГОСПОДНИТЕ врагове.27Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир, (И Н 15:48; И Н 19:8)28на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо, (И Н 13:16; И Н 15:50)29на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците, (Съд 1:16; 1 Цар 27:10)30на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах, (Съд 1:17)31на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха. (И Н 14:13; 2 Цар 2:1)
1 Царе 30
Верен
1А когато на третия ден Давид и мъжете му дойдоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната земя и Сиклаг. Бяха опустошили Сиклаг и го бяха изгорили с огън,2и бяха отвели в плен жените и всички, които бяха там, от малък до голям. Не бяха убили никого, но ги бяха откарали и си бяха отишли по пътя.3И когато Давид и мъжете му дойдоха до града, ето, той беше изгорен с огън и жените им и синовете им, и дъщерите им бяха отведени в плен.4Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат.5И двете жени на Давид бяха отведени в плен, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.6И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.7И Давид каза на свещеника Авиатар, сина на Ахимелех: Моля те, донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода на Давид.8И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги настигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото непременно ще ги настигнеш и непременно ще избавиш всичко.9Тогава Давид отиде, той и шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, където оставиха изоставащите.10А Давид продължи да преследва, той и четиристотин мъже, понеже двеста мъже, които бяха прекалено уморени, за да преминат потока Восор, останаха.11И намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид; и му дадоха хляб и той яде, и му дадоха да пие вода,12и му дадоха парче от калъп смокини и два калъпа сушено грозде. И той яде и духът му се върна в него – защото три дни и три нощи не беше ял хляб и не беше пил вода.13И Давид му каза: Чий си ти и откъде си? И той каза: Аз съм младеж от Египет, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави, понеже преди три дни се разболях.14Ние нападнахме южната земя на херетците и тази, която принадлежи на Юда, и южната земя на Халев и изгорихме Сиклаг с огън.15Тогава Давид му каза: Ще ме заведеш ли при тази дружина? А той му каза: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и ще те заведа при тази дружина.16И го заведе и ето, те бяха пръснати по лицето на цялата земя, като ядяха и пиеха, и танцуваха поради цялата голяма плячка, която бяха взели от земята на филистимците и от земята на Юда.17И Давид ги разби от полумрака до вечерта на следващия ден; и нито един от тях не избяга, освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха.18Така Давид избави всичко, което бяха взели амаличаните; Давид избави и двете си жени.19И нищо не им липсваше, от малко до голямо, до синове и дъщери, и от плячката до всичко, което им бяха взели: Давид върна всичко.20И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и го караха пред другия добитък и казваха: Това е Давидовата плячка.21А Давид дойде при двестате мъже, които бяха прекалено уморени, за да следват Давид, и които бяха оставени при потока Восор. И те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него, и Давид се приближи при хората и ги поздрави.22Тогава всичките зли и негодни мъже от онези, които отидоха с Давид, заговориха и казаха: Понеже те не дойдоха с нас, няма да им дадем нищо от плячката, която избавихме, освен на всеки жена му и децата му, да ги отведат и да си отидат!23Но Давид каза: Не постъпвайте така, братя мои, с това, което ни даде ГОСПОД, който ни запази и предаде в ръката ни дружината, която дойде срещу нас.24И кой ще ви послуша в това нещо? Защото какъвто е делът на слизащия в боя, такъв ще бъде и делът на седящия при вещите; заедно ще делят.25И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това наредба и правило за Израил, както е и до днес.26И Давид дойде в Сиклаг и изпрати от плячката на старейшините на Юда, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката на ГОСПОДНИТЕ врагове.27Изпрати на тези във Ветил и на тези в Рамот на юг, и на тези в Ятир,28и на тези в Ароир, и на тези в Сифмот, и на тези в Естемо,29и на тези в Рахал, и на тези в градовете на ерамеилците, и на тези в градовете на кенейците,30и на тези в Хорма, и на тези в Бор-Асан, и на тези в Атах,31и на тези в Хеврон, и на всичките места, където Давид беше обикалял с мъжете си.