1След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. (И Н 15:35; 1 Цар 13:5; 2 Лет 28:18)2А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.3Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.4И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. (И Н 11:22; 2 Цар 21:19)5Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.6Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.7Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. (2 Цар 21:19)8И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. (1 Цар 8:17)9Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. (1 Цар 11:1)10Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. (1 Цар 17:26; 2 Цар 21:21)11А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.12А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. (Бит 35:19; Рут 4:22; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:10; 1 Цар 16:11; 1 Цар 16:18; 1 Цар 17:58; 1 Лет 2:13)13Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. (1 Цар 16:6; 1 Цар 16:8; 1 Цар 16:9; 1 Лет 2:13)14Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.15А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. (1 Цар 16:19)16И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.17В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.18А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. (Бит 37:14)19Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.20И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.21И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.22А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.23Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. (1 Цар 17:8)24А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.25Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. (И Н 15:16)26И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? (Вт 5:26; 1 Цар 11:2; 1 Цар 14:6; 1 Цар 17:10)27И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.28А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. (Бит 37:4; Бит 37:8; Бит 37:11; 1 Цар 17:25; Мт 10:36)29Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? (1 Цар 17:17)30И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. (1 Цар 17:26; 1 Цар 17:27)31А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.32Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. (Вт 20:1; Вт 20:3; 1 Цар 16:18)33Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. (Чис 13:31; Вт 9:2)34А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,35аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.36Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.37Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. (1 Цар 20:18; 1 Лет 22:11; 1 Лет 22:16; Пс 18:16; Пс 18:17; Пс 63:7; Пс 77:11; 2 Кор 1:10; 2 Тим 4:17; 2 Тим 4:18)38Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.39Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.40Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.41И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.42И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. (1 Цар 16:12; Пс 123:3; Пс 123:4; 1 Кор 1:27; 1 Кор 1:28)43Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. (1 Цар 24:15; 2 Цар 3:8; 2 Цар 9:8; 2 Цар 16:9; 4 Цар 8:13)44Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. (3 Цар 20:10; 3 Цар 20:11)45А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. (1 Цар 17:10; 2 Цар 22:33; 2 Цар 22:35; Пс 124:8; Пс 125:1; 2 Кор 10:4; Евр 11:33; Евр 11:34)46Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. (Вт 28:26; И Н 4:24; 3 Цар 8:43; 3 Цар 18:36; 4 Цар 19:19; Ис 52:10)47Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. (2 Лет 20:15; Пс 44:6; Пс 44:7; Ос 1:7; Зах 4:6)48И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.49Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.50Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; (Съд 3:31; Съд 15:15; 1 Цар 21:9; 2 Цар 23:21)51затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха. (Евр 11:34)52Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. (И Н 15:36)53А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.54И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.55А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. (1 Цар 16:21; 1 Цар 16:22)56Царят каза: Попитай чий син е този момък.57И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. (1 Цар 17:54)58Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей. (1 Цар 17:12)
1 Царе 17
Верен
1А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан в Ефес-Дамим, между Сохо и Азика.2А Саул и израилевите мъже се събраха и се разположиха на стан в долината Ила, и се строиха за бой срещу филистимците.3Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината.4Тогава от становете на филистимците излезе един единоборец на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя.5Той имаше бронзов шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня, а теглото на бронята беше пет хиляди сикъла бронз.6Имаше и бронзова броня на краката си и бронзово щитче между раменете си.7И дръжката на копието му беше като кросно на тъкач, а острието на копието му беше шестстотин сикъла желязо. И щитоносецът му вървеше пред него.8И той излезе и извика към израилевите редове, и им каза: Защо излизате да се строявате за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж да слезе при мен!9Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако аз му надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни слугувате.10И филистимецът каза: Днес аз хвърлям позор върху израилевите войски[1]; дайте ми мъж, за да се бием двамата!11И когато Саул и целият Израил чуха тези думи на филистимеца, те се ужасиха и много се уплашиха.12А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, който се казваше Есей[2] и имаше осем сина. И в дните на Саул този човек беше стар, в напреднала възраст между мъжете.13А тримата по-големи сина на Есей бяха отишли след Саул в битката. И имената на тримата му сина, които отидоха в битката, бяха: Елиав, първородният, вторият му Авинадав и третият Сама.14Давид беше най-малкият. А тримата най-големи бяха отишли след Саул.15А Давид отиваше и се връщаше от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем[3].16И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.17А Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си тази ефа печено жито и тези десет хляба и тичай при братята си в стана.18И занеси тези десет пити сирене на хилядника им и виж добре ли са братята ти, и ми донеси вест от тях.19Саул и те, и всичките израилеви мъже са в долината Ила на бой срещу филистимците.20И Давид стана рано сутринта, остави овцете при пазач и взе нещата, и отиде, както Есей му беше заповядал. И дойде до стана, когато войската излизаше за бой и надаваше боен вик.21И Израил и филистимците се бяха строили в боен ред, войска срещу войска.22И Давид остави вещите в ръката на пазача на вещите, изтича при войската и дойде, и поздрави братята сист. 18;.23А докато разговаряше с тях, ето, единоборецът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от редовете на филистимците и говори същите тези думи, и Давид чу.24А когато всичките израилеви мъже видяха мъжа, те побягнаха от него и много се уплашиха.25И израилевите мъже казаха: Видяхте ли този мъж, който излезе? Наистина той излиза, за да хвърля позор върху Израил; и човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен[4] в Израил.26Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза: Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог?27И народът му отговори със същите думи и каза: Така ще се направи на човека, който го убие.28А Елиав, най-големият му брат, чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези няколко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката!29А Давид каза: Какво съм направил сега? Това не си ли заслужава?30После той се обърна от него към друг и каза същите думи, и народът му отговори със същия отговор както преди.31И когато чуха думите, които Давид говори, разказаха на Саул и той изпрати за него.32И Давид каза на Саул: Нека не отпада сърцето на никого заради този! Слугата ти ще отиде и ще се бие с този филистимец.33А Саул каза на Давид: Ти не си способен да отидеш срещу този филистимец, за да се биеш с него, защото ти си младеж, а той е воин от младостта си.34А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото,35аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах.36Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Богст. 26;.37И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и ГОСПОД да е с теб.38Тогава Саул облече Давид с ризницата си и сложи бронзов шлем на главата му, и го облече в броня.39И Давид препаса неговия меч над ризницата му и поиска да походи, защото не беше свикнал. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.40И взе тоягата си в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги сложи в овчарската торба, в чантата, която имаше, и прашката беше в ръката му; и се приближи към филистимеца.41Тогава филистимецът дойде и се приближи към Давид, а щитоносецът вървеше пред него.42И когато филистимецът погледна и видя Давид, го презря, защото беше младеж, червенокос и хубав на вид.43И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш към мен с тояги? И филистимецът прокле Давид с боговете си.44И филистимецът каза на Давид: Ела при мен и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове!45Тогава Давид каза на филистимеца: Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор.46Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил;47и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!48И когато филистимецът тръгна и идваше, и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към войската, за да посрещне филистимеца.49И Давид бръкна с ръката си в торбата, взе от нея камък и го хвърли, и удари филистимеца в челото му; камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.50Така Давид надви филистимеца с прашка и камък и удари филистимеца, и го уби; а в ръката на Давид нямаше меч.51Тогава Давид изтича и застана над филистимеца, хвана меча му и го изтегли от ножницата му, и го уби, и отсече главата му с него. А когато филистимците видяха, че единоборецът им беше мъртъв, побягнаха.52И израилевите и юдовите мъже станаха и нададоха вик, и преследваха филистимците до входа на долината и до портите на Акарон. И убитите от филистимците падаха по пътя за Саараим, чак до Гет и до Акарон.53И израилевите синове се върнаха от преследването на филистимците и разграбиха становете им.54А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатрата си.55И когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този младеж? А Авенир каза: Жива душата ти, царю – не зная.56И царят каза: Попитай чий син е този младеж.57И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.58И Саул му каза: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Син съм на слугата ти, витлеемеца Есейст. 12;.