1Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? (Д А 9:3; Д А 9:15; Д А 9:17; Д А 13:2; Д А 18:9; Д А 22:14; Д А 22:18; Д А 23:11; Д А 26:17; 1 Кор 3:6; 1 Кор 4:15; 1 Кор 15:8; 2 Кор 12:12; Гал 2:7; Гал 2:8; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11)2Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. (2 Кор 3:2; 2 Кор 12:12)3Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:4Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? (Лк 10:7; 1 Кор 9:14; 1 Сол 2:6; 2 Сол 3:9)5Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? (Мт 8:14; Мт 13:55; Мк 6:3; Лк 6:15; Гал 1:19)6Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си? (2 Сол 3:8; 2 Сол 3:9)7Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? (Вт 20:6; Пр 27:18; Йн 21:15; 1 Кор 3:6; 2 Кор 10:4; 1 Тим 1:18; 1 Тим 6:12; 2 Тим 2:3; 2 Тим 4:7; 1 Пет 5:2)8По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?9Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, (Вт 25:4; 1 Тим 5:18)10или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. (2 Тим 2:6)11Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? (Рим 15:27; Гал 6:6)12Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. (Д А 20:33; 1 Кор 9:15; 1 Кор 9:18; 2 Кор 11:7; 2 Кор 11:12; 1 Сол 2:6; 1 Сол 2:9)13Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? (Лев 6:16; Лев 6:26; Лев 7:6; Чис 5:9; Чис 5:10; Чис 18:8; Вт 10:9; Вт 18:1)14Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. (Мт 10:10; Лк 10:7; Гал 6:6; 1 Тим 5:17)15Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. (Д А 18:3; Д А 20:34; 1 Кор 4:12; 1 Кор 9:12; 2 Кор 11:10; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8)16Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. (Д А 9:6; Д А 13:2; Рим 1:14)17Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. (1 Кор 3:8; 1 Кор 3:14; 1 Кор 4:1; Гал 2:7; Фил 1:17; Кол 1:25)18И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. (1 Кор 10:33; 2 Кор 4:5; 2 Кор 11:7)19Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. (Мт 18:15; 1 Кор 9:1; Гал 5:13; 1 Пет 3:1)20За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. (Д А 16:3; Д А 18:18; Д А 21:23)21За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона. (Рим 2:12; Рим 2:14; 1 Кор 7:18; 1 Кор 7:22; Гал 3:2)22За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. (Рим 11:14; Рим 15:1; 1 Кор 7:16; 1 Кор 10:33; 2 Кор 11:29)23Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.24Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. (Гал 2:2; Гал 5:7; Фил 2:16; Фил 3:12; Фил 3:14; 2 Тим 4:7; Евр 12:1)25А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. (Еф 6:12; 1 Тим 6:12; 2 Тим 2:4; 2 Тим 2:5; 2 Тим 4:7; 2 Тим 4:8; Як 1:12; 1 Пет 1:4; 1 Пет 5:4; Отк 2:10; Отк 3:11)26И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; (2 Тим 2:5)27но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен. (Ер 6:30; Рим 8:13; 2 Кор 13:5; 2 Кор 13:6; Кол 3:5)
1 Коринтяни 9
Верен
1Не съм ли свободен?[1] Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?2Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.3Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:4Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?5Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?6Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?7Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?8По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?9Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог,10или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.11Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?12Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.13Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?14Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.15Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.16Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.17Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.18Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието.19Защото, въпреки че съм свободен от всички хораст. 1;, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.20За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон;21на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон;22за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.23И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него.24Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.25А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.26Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;27а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.