1А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израил идва през пътя Атарим, воюва против Израил и хвана от тях пленници. (Чис 33:40; Съд 1:16)2Тогава Израил направи оброк на ГОСПОДА, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им. (Бит 28:20; Съд 11:30)3И ГОСПОД послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма[1].4А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя. (Чис 20:22; Чис 33:41; Съд 11:18)5И народът говори против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб. (Изх 16:3; Изх 17:3; Чис 11:6)6Затова ГОСПОД изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израил. (Вт 8:15; 1 Кор 10:9)7Тогава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против ГОСПОДА и против тебе; помоли се на ГОСПОДА да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа. (Изх 8:8; Изх 8:28; Чис 21:5; 1 Цар 12:19; 3 Цар 13:6; Пс 78:34; Д А 8:24)8А ГОСПОД каза на Моисей: Направи си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.9И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив. (4 Цар 18:4; Йн 3:14; Йн 3:15)10Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот. (Чис 33:43)11И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето. (Чис 33:44)12Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред. (Вт 2:13)13Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците. (Чис 22:36; Съд 11:18)14Затова е казано в книгата на ГОСПОДНИТЕ войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,15и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав. (Вт 2:18; Вт 2:29)16А оттам дойдоха при Вир[2]. Този е кладенецът, за който ГОСПОД каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода. (Съд 9:21)17Тогава Израил изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него. (Изх 15:1; Пс 105:2; Пс 106:12)18Кладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана (Ис 33:22)19и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,20а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон[3]. (Чис 23:28)21Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат: (Вт 2:26; Вт 2:27; Съд 11:19)22Остави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели. (Чис 20:17)23А Сион не пусна Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израил в пустинята, и дойде в Яса и воюва против Израил. (Вт 2:32; Вт 29:7; Съд 11:20)24Но Израил го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена. (Вт 2:33; Вт 29:7; И Н 12:1; И Н 12:2; И Н 24:8; Неем 9:22; Пс 135:10; Пс 135:11; Пс 136:19; Ам 2:9)25Израил завладя всички тези градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.26Понеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.27Затова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.28Защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон. (Вт 2:9; Вт 2:18; Ис 15:1; Ер 48:45; Ер 48:46)29Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар. (Съд 11:24; 3 Цар 11:7; 3 Цар 11:33; Ер 48:7; Ер 48:13)30Ние ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева. (Ис 12:2; Ер 48:18; Ер 48:22)31Така Израил се засели в земята на аморейците.32После Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях. (Чис 32:1; Ер 48:32)33Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи. (Вт 3:1; Вт 29:7; И Н 13:12)34Но ГОСПОД каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон. (Чис 21:24; Вт 3:3; Пс 135:10; Пс 135:11; Пс 136:20)35И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му. (Вт 3:3)
Числа 21
Верен
1А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, чу, че Израил идва по пътя за Атарим, и се би против Израил, и отведе от него пленници.2И Израил направи обрек на ГОСПОДА, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, ще изпълня проклятието над градовете им.3И ГОСПОД послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците и изпълниха проклятието над тях и градовете им. И мястото се нарече Хорма[1].4И тръгнаха от планината Ор по пътя към Червено море, за да обиколят едомската земя. А по пътя малодушие завладя народа.5И народът говореше против Бога и против Мойсей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.6Затова ГОСПОД изпрати между народа отровни[2] змии, които хапеха народа, и много народ от Израил измря.7Тогава народът дойде при Мойсей и каза: Съгрешихме, че говорихме против ГОСПОДА и против теб. Помоли се на ГОСПОДА да махне змиите от нас! И Мойсей се помоли за народа.8И ГОСПОД каза на Мойсей: Направи си една отровна змия и я сложи на прът. И всеки ухапан, като я погледне, ще остане жив.9И така, Мойсей направи бронзова змия и я сложи на прът. И когато змия ухапеше някого и той погледнеше бронзовата змия, оставаше жив.10Тогава израилевите синове тръгнаха и разположиха стан в Овот.11И като тръгнаха от Овот, разположиха стан в Еаварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрев слънце.12От там тръгнаха и разположиха стан в долината Заред.13От там тръгнаха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от областта на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.14Затова е казано в книгата на ГОСПОДНИТЕ войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,15и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границата на Моав.16А от там дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който ГОСПОД каза на Мойсей: Събери народа и ще му дам вода.17Тогава Израил изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него!18Кладенец изкопаха първенците; благородните от народа изкопаха чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,19а от Матана в Наалиил, а от Наалиил във Вамот,20а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон[3].21Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да кажат:22Остави ме да премина през земята ти. Няма да се отбиваме нито по нивите, нито по лозята, не искаме да пием вода от кладенците. Ще вървим през царския път, докато преминем областта ти.23Но Сихон не пусна Израил да мине през областта му. И Сихон събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и дойде в Яса, и се би против Израил.24Но Израил го разби с острото на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до синовете на Амон, защото границата на синовете на Амон беше здрава.25Израил завладя всички тези градове и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села;26понеже Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.27Затова, онези, които говорят с притчи, казват: Елате в Есевон! Да се съгради и да се укрепи градът на Сихон!28Защото огън излезе от Есевон, пламък от града на Сихон, пояде Ар Моавски, и господарите на високите места на Арнон.29Горко ти, Моаве! Погина ти, народе на Хамос[4]! Даде синовете си като бежанци и дъщерите си в плен на Сихон, аморейския цар.30И ние стреляхме по тях; Есевон погина до Девон, опустошихме ги до Нофа, която стига до Медева.31Така Израил се засели в земята на аморейците.32После Мойсей изпрати да огледат Язир. И като превзеха селата му, изгониха аморейците, които бяха в тях.33После се върнаха и отидоха по пътя към Васан. А васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.34Но ГОСПОД каза на Мойсей: Не се бой от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му. Ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.35И те разбиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял, и завладяха земята му.