1След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците? (Чис 27:21; Съд 20:18)2ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му. (Бит 49:8)3Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него. (Съд 1:17)4И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек. (1 Цар 11:8)5И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.6А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.7Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря. (Лев 24:19; 1 Цар 15:33; Як 2:13)8Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града. (И Н 15:63)9След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела. (И Н 10:36; И Н 11:21; И Н 15:13)10Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай; (И Н 14:15; И Н 15:13; И Н 15:14)11и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер). (И Н 15:15)12Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. (И Н 15:16; И Н 15:17)13Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. (Съд 3:9)14И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е? (И Н 15:18; И Н 15:19)15А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори. (Бит 33:11)16И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители. (Чис 10:32; Чис 21:1; Вт 34:3; Съд 4:11; Съд 4:17; 1 Цар 15:6; 1 Лет 2:55)17Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма. (Чис 21:3; И Н 19:4; Съд 1:3)18Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. (И Н 11:22)19ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. (И Н 17:16; И Н 17:18; Съд 1:2; 4 Цар 18:7)20И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими. (Чис 14:24; Вт 1:36; И Н 14:9; И Н 14:13; И Н 15:13; И Н 15:14)21А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес. (И Н 15:63; И Н 18:28)22Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. (И Н 2:1; И Н 7:2; Съд 1:19; Съд 18:2)23Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз). (Бит 28:19)24И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме. (И Н 2:12; И Н 2:14)25Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.26И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.27Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. (И Н 17:11)28А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.29Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях. (И Н 16:10; 3 Цар 9:16)30Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. (И Н 19:15)31Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; (И Н 19:24)32а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. (Пс 106:34; Пс 106:35)33Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък. (И Н 19:38; Съд 1:30; Съд 1:32)34И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;35но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък. (И Н 19:42)36А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре. (Чис 34:4; И Н 15:3)
Съдии 1
Верен
1А след смъртта на Иисус израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Кой пръв да излезе за нас против ханаанците, за да воюва срещу тях?2И ГОСПОД каза: Юда да излезе. Ето, Аз предадох земята в ръката му.3А Юда каза на брат си Симеон: Излез с мен в моя дял, за да воюваме срещу ханаанците; и аз също ще отида с теб в твоя дял. И Симеон отиде с него.4И Юда излезе и ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и те избиха десет хиляди мъже от тях във Везек.5И намериха Адонивезек във Везек и се биха срещу него, и победиха ханаанците и ферезейците.6А Адонивезек побягна и те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и на краката му.7И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря.8И синовете на Юда воюваха срещу Ерусалим и го превзеха, и го поразиха с острието на меча, и запалиха града[1].9И след това синовете на Юда слязоха, за да воюват срещу ханаанците, които живееха в хълмистата земя и на юг, и в низината.10И Юда излезе срещу ханаанците, които живееха в Хеврон, а името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; и те убиха Сесай, Ахиман и Талмай.11И оттам излезе срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер.12И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена!13И Готониил, синът на Кенез, по-малкият брат на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена.14И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща ѝ нива. И тя слезе от магарето и Халев ѝ каза: Какво искаш?15А тя му каза: Дай ми благословение – понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.16А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа.17И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма[2].18И Юда превзе Газа с областта му, Аскалон с областта му и Акарон с областта му.19И ГОСПОД беше с Юда и те завладяха хълмистата земя, но не можаха да изгонят жителите на долината, защото имаха железни колесници.20И те дадоха Хеврон на Халев, както Мойсей беше говорил; и той изгони оттам тримата сина на Енак.21Но синовете на Вениамин не изгониха евусейците, които живееха в Ерусалим[3], и евусейците живеят в Ерусалим заедно със синовете на Вениамин и до днес[4].22Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.23И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз.24И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост.25И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде.26И човекът отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз, както е името му и до днес.27Но Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито жителите на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; и ханаанците искаха да останат в тази земя.28И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.29И Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха в Гезер между тях.30И Завулон не изгони жителите на Китрон и жителите на Наалал; и ханаанците живееха между тях и им станаха принудителни работници.31И Асир не изгони жителите на Акхо и жителите на Сидон, и на Ахлав, и на Ахзив, и на Хелва, и на Афек, и на Реов;32и асирците живееха между ханаанците, жителите на земята, защото не ги изгониха.33И Нефталим не изгони жителите на Ветсемес и жителите на Ветанат и живееше между ханаанците, жителите на земята; и жителите на Ветсемес и Ветанат им станаха принудителни работници.34И аморейците притиснаха синовете на Дан в хълмистата земя, защото не им даваха да слизат в долината.35И аморейците останаха в планината Ерес, в Еалон и в Саалвим; но ръката на йосифовия дом натежа и те бяха принудени да им работят.36А границата на аморейците беше от възвишението на Акравим, от Села[5] и нагоре.