1Да ми беше ти като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън, щях да те целуна. Да! И никой нямаше да ме презре.2Бих те взела и завела в къщата на майка си, за да ме научиш. Бих те напоила с подправено вино и със сок от наровете си. (Пр 9:2)3Лявата му ръка би била под главата ми и дясната му би ме прегърнала. (П П 2:6)4Заклевам ви, йерусалимски дъщери, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди да пожелае. (П П 2:7; П П 3:5; П П 8:5)
Зов и отговор
5Коя е тази, която идва от пустинята, опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там те роди родителката ти. (П П 3:6)6Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта, ревността е остра като преизподнята, чието святкане е огнено, пламък най-буен. (Ис 49:16; Ер 22:24; Аг 2:23)7Много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят; ако някой би дал целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели. (Пр 6:35)8Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? (Ез 23:33)9Ако бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления; и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.10Аз съм стена и гърдите ми са като стълбовете и; тогава бях пред очите му като такава, която е намерила благоволение[1].11Соломон имаше лозе във Ваал-хамон; даде лозето на наематели; за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника. (Мт 21:33)12Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт[2]; хилядата нека са на тебе, Соломоне, и двеста – на онези, които пазят плода му.13О, ти, която седиш в градините, другарите внимават в гласа ти; дай ми и аз да го чуя. (П П 2:14)14Бързай, възлюбени мой, и бъди като сърничка или еленче върху планините на ароматите. (П П 2:17; Отк 22:17; Отк 22:20)
Песен на песните 8
Верен
1О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират.2Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си.3Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.4Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.5Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди.6Положѝ ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си – защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците ѝ са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък.7Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли.8Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?9Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди.10Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир.11Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника.12Моето лозе е пред мен – хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му.13О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти – дай ми да го чуя!14Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини.