Влезте безплатно

Матей 9

Библия, ревизирано издание



1 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град. (Мт 4:13; Мк 2:1; Лк 5:17) 2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус, като видя вярата им, каза на парализирания човек: Дерзай, синко; прощават ти се греховете. (Мт 8:10; Мк 2:3; Лк 5:18) 3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства. 4 А Исус, като знаеше мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си? (Пс 139:2; Мт 12:25; Мк 12:15; Лк 5:22; Лк 6:8; Лк 9:47; Лк 11:17) 5 Защото кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи? 6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни постелката си и иди у дома си. 7 И той стана и отиде у дома си. 8 А множествата, като видяха това, смаяха се и прославиха Бога, Който беше дал такава власт на човеците. 



9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен! И той стана и Го последва. (Мк 2:13; Мк 2:14; Лк 5:27) 10 И когато беше седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исус и учениците Му. (Мк 2:15; Лк 5:29) 11 И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците? (Мт 11:19; Лк 5:30; Лк 15:2; Гал 2:15) 12 А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 13 Но идете и се научете какво значи писаното: „Милост искам, а не жертви“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните към покаяние. (Ос 6:6; Мих 6:6; Мт 12:7; Мк 2:17; Лк 5:22; 1 Тим 1:15) 



14 Тогава при Него дойдоха Йоановите ученици и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят? (Мк 2:18; Лк 5:33; Лк 18:12) 15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да тъгуват, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им бъде отнет; и тогава ще постят. (Йн 3:29; Д А 13:2; Д А 13:3; Д А 14:23) 16 Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, съдира плата и съдраното става по-грозно. 17 Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове и двете се запазват. 



18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, кланяше Му се и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и възложи ръката Си на нея, и тя ще оживее. (Мк 5:21; Мк 5:22; Лк 8:40; Лк 8:41) 19 И като стана, Исус отиде след него, също и учениците Му. 20 И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; (Мк 5:25; Лк 8:46) 21 защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22 А Исус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И в същия час жената оздравя. (Лк 7:50; Лк 8:48; Лк 17:19; Лк 18:42) 23 И когато Исус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа разтревожени, каза: (2 Лет 35:25; Мк 5:38; Лк 8:51) 24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. (Д А 20:10) 25 А като изгониха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана. 26 И това се разчу по цялата онази страна. 



27 И когато Исус си отиваше оттам, след Него вървяха двама слепи, които викаха: Смили се над нас, Сине Давидов! (Мт 15:22; Мт 20:30; Мт 20:31; Мк 10:47; Мк 10:48; Лк 18:38; Лк 18:39) 28 И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли, че мога да направя това? Те Му отговориха: Вярваме, Господи. 29 Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви. 30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго: Внимавайте никой да не узнае това. (Мт 8:4; Мт 12:16; Мт 17:9; Лк 5:14) 31 А те, като излязоха, разгласиха славата Му по цялата онази страна. (Мк 7:36) 32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от бяс. (Мт 12:22; Лк 11:14) 33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил. 34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете. (Мт 12:24; Мк 3:22; Лк 11:15) 35 Тогава Исус обикаляше всички градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. (Мт 4:23; Мк 6:6; Лк 13:22) 36 А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. (Чис 27:17; 3 Цар 22:17; Ис 53:6; Ез 34:5; Зах 10:2; Мт 6:34) 37 Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко; (Лк 10:2; Йн 4:35) 38 затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си. (2 Сол 3:1) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 9

Верен

1 Тогава Той се качи на една лодка, премина и дойде в Своя Си град. 2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им[1], каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете. 3 И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства. 4 А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си? 5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи? 6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си! 7 И той стана и отиде у дома си. 8 А множествата, като видяха това, ги обзе страх и прославиха Бога, който беше дал такава власт на хората. 9 И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва. 10 И когато беше седнал на трапезатабукв.: възлегнал до трапезата, и така навсякъде в Новия Завет. В тогавашния бит храненето е ставало лежешком около ниска маса. в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Иисус и с учениците Му. 11 И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците? 12 А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 13 Но идете и се научете какво значи това: „Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние). 14 Тогава при Него дойдоха учениците на Йоан и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят? 15 Иисус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато младоженецът е с тях? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава ще постят. 16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото това, което трябва да я закърпи, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо. 17 Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват. 18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее! 19 И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му. 20 И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му, 21 защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22 А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще[2], твоята вяра те изцели[3]. И от същия час жената оздравя. 23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза: 24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. 25 И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана. 26 И това се разчу по цялата онази страна. 27 А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов! 28 И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи. 29 Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви[4]. 30 И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това! 31 А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна. 32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от демон. 33 И след като бе изгонен демонът, немият проговори. И множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил! 34 А фарисеите казваха: Чрез началника на демоните Той изгонва демоните. 35 И Иисус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. 36 А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир. 37 Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; 38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.