Влезте безплатно

Матей 22

Библия, ревизирано издание



1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: (Лк 14:16; Отк 19:7; Отк 19:9) 2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. (Пр 9:2) 5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. (Лк 19:27) 7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. 8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. (Мт 10:11; Мт 10:13; Д А 13:46) 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба. 10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. (Мт 13:47) 11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. (2 Кор 5:3; Еф 4:24; Кол 3:10; Кол 3:12; Отк 3:4; Отк 16:15; Отк 19:8) 12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мт 8:12) 14 Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани. (Мт 20:16) 



15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. (Мк 12:13; Лк 20:20) 16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не? 18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[1], лицемери? 19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий. 20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис? 21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Мт 17:25; Мк 12:17; Рим 13:7) 22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. 



23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8) 24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. (Вт 25:5; Мк 12:19; Лк 20:28) 25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си; 26 също и вторият, и третият до седмия. 27 А след всички тях умря и жената. 28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха? 29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. (Йн 20:9) 30 Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. (1 Кор 15:44; 1 Йн 3:2) 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори: 32 „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. (Изх 3:6; Изх 3:16; Мк 12:26; Лк 20:37; Д А 7:32; Евр 11:16) 33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. (Мт 7:28) 



34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. (Мк 12:28; Лк 10:25) 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: (Мк 12:28; Лк 10:25) 36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? 37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Вт 6:5; Вт 10:12; Вт 30:6; Мих 6:8; Мт 5:43; Мк 12:30; Лк 10:27) 38 Това е първа и най-голяма заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ (Лев 19:18; Мт 19:19; Мк 12:31; Лк 10:27; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8) 40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. (Мт 7:12) 



41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: (Мк 12:35; Лк 20:41) 42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид. 43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: 44 „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? (Пс 110:1; Лк 20:42; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13; Евр 10:12; Евр 10:13) 45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син? 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси. (Мк 12:34; Лк 14:6; Лк 20:40) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 22

Верен

1 И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше: 2 Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата! 5 Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. 7 А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. 8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба. 10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости. 11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. 12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14 Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани. 15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му. 16 И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората. 17 Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не? 18 А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери? 19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий. 20 И Той им каза: Чий е този образ и надпис? 21 Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. 22 Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. 23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха: 24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. 25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си; 26 също и вторият, и третият – до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха. 29 А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва: 32 „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. 33 И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му. 34 А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно. 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос: 36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? 37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“ 38 Това е най-голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ 40 На тези две заповеди висят целият закон и пророците. 41 И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита и каза: 42 Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов. 43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: 44 „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“? 45 И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син? 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.