Влезте безплатно

Марко 6

Библия, ревизирано издание



1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него. (Мт 13:53; Мт 13:54; Лк 4:16) 2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? (Мт 7:28; Мк 1:27; Йн 6:42) 3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. (Мт 11:6; Мт 12:46; Мт 13:55; Лк 4:22; Йн 6:42; Гал 1:19) 4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. (Ер 12:6; Мт 13:57; Лк 4:24; Йн 4:44) 5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. (Бит 19:22; Мт 13:58; Мк 9:23) 6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. (Ис 59:16; Мт 9:35; Лк 13:22) 



7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Мк 3:13; Мк 3:14; Лк 9:1) 8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса; 9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи. (Д А 12:8) 10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. (Мт 10:11; Лк 9:4; Лк 10:7; Лк 10:8) 11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. (Мт 10:14; Лк 9:5; Лк 10:10; Д А 13:51; Д А 18:6) 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. (Як 5:14) 



14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. (Мт 14:1; Лк 9:7) 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци. (Мт 16:14; Мк 8:28) 16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. (Мт 14:2; Лк 3:19) 17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. (Лк 3:19) 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. (Лев 18:16; Лев 20:21) 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. (Мт 14:5; Мт 21:26) 21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, (Бит 40:20) 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам. 23 И и се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми. (Ест 5:3; Ест 5:6; Ест 7:2) 24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. 26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да и откаже. (Мт 14:9) 27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. 



30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. (Мт 14:13; Лк 9:10; Йн 6:1) 31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. (Мт 14:13; Мк 3:20) 32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. (Мт 14:13; Лк 9:10) 33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. 34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. (Мт 9:36; Мт 14:14; Лк 9:11) 35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. (Мт 14:15; Лк 9:12) 36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? (Чис 11:13; Чис 11:22; 4 Цар 4:43) 38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. (Мт 14:17; Мт 15:34; Мк 8:5; Лк 9:13; Йн 6:9) 39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет. 41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. (1 Цар 9:13; Мт 26:26) 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. 



45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. (Мт 14:22; Йн 6:16; Йн 6:17) 46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. (Мт 14:23) 47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. (Мт 14:23; Йн 6:16; Йн 6:17) 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. 52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. (Мк 3:5; Мк 8:17; Мк 8:18; Мк 16:14) 



53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. (Мт 14:34) 54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; 55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. (Мт 4:24) 56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха. (Мт 9:20; Мк 5:27; Мк 5:28; Д А 19:12) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 6

Верен

1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха. 2 И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени чрез ръцете Му? 3 Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него. 4 А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом. 5 И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели. 6 И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше. 7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса; 9 а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи. 10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. 11 И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. 12 И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят. 13 И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха. 14 И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците. 16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. 17 Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си! 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. 21 И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 22 самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам! 23 И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми. 24 А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител. 26 И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да ѝ откаже. 27 И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. 29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гробница. 30 И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 31 И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат. 32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. 33 А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. 34 И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. 35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. 37 А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? 38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. 39 И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха в редици – по сто и по петдесет. 41 И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките. 42 И всичките ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. 45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството. 46 И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 47 А като се свечери, лодката беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата. 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте! 51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си, 52 защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. 53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. 54 И когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; 55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той. 56 И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.