Влезте безплатно

Марко 15

Библия, ревизирано издание



1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият Синедрион незабавно свикаха съвещание и като вързаха Исус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат. (Пс 2:2; Мт 27:1; Мт 27:2; Мт 27:11; Лк 22:66; Лк 23:1; Лк 23:13; Йн 18:28; Д А 3:13; Д А 4:26) 2 И Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти казваш. (Мт 27:11; Лк 23:3; Йн 18:33; 1 Тим 6:13) 3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! (Мт 27:13) 5 Но Исус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше. (Ис 53:7; Йн 19:9) 6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, за когото отправеха прошение. (Мт 27:15; Лк 23:17; Йн 18:39) 7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство. 8 И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави. 9 А Пилат им отговори: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар 10 (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали)? 11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава. (Мт 27:20; Лк 23:18; Йн 18:40; Д А 3:14) 12 Пилат пак им каза: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар? 13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го! 14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Мт 27:26; Йн 19:1; Йн 19:16) 



16 Войниците Го заведоха вътре в двора, т. е. в преторията, и свикаха цялата дружина. (Мт 27:27; Йн 19:2) 17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и Го положиха на главата Му. 18 И започнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю Юдейски! 19 И Го удряха по главата с тръстикова пръчка, заплюваха Го и като коленичеха, кланяха Му се. 20 След като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън да Го разпънат. 



21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива. (Мт 27:32; Лк 23:26; Йн 19:17) 22 И заведоха Исус на мястото Голгота, което значи Лобно място. (Мт 27:33; Лк 23:33; Йн 19:17; Евр 13:12) 23 И Му дадоха вино, смесено със смирна, но Той не прие. (Мт 27:34) 24 След като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе. (Пс 22:18; Лк 23:34; Йн 19:23; Йн 19:24) 25 А беше третият час, когато Го разпънаха. (Мт 27:45; Лк 23:44; Йн 19:14) 26 А надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар. (Мт 27:37; Йн 19:19) 27 И с Него разпънаха двама разбойника, един от дясната Му страна и един от лявата Му страна. (Мт 27:38) 28 И се изпълни Писанието, което казва: „И към беззаконниците беше причислен.“ (Ис 53:12; Лк 22:37) 29 И които минаваха оттам, Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, (Пс 22:7; Пс 69:20; Мт 26:61; Мт 27:40; Мк 14:58; Йн 2:19) 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Нека Христос, Израилевият Цар, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с него Го ругаеха. (Мт 27:44; Лк 23:39) 33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час. (Мт 27:45; Лк 23:44) 34 И на деветия час Исус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Пс 22:1; Мт 27:46) 35 И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия. 36 И един изтича, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстикова пръчка и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме. (Пс 69:21; Мт 27:48; Йн 19:29) 37 А Исус, като нададе силен вик, издъхна. (Мт 27:50; Лк 23:46; Йн 19:30) 38 И завесата на храма се раздра на две, от горе до долу. (Мт 27:51; Лк 23:45) 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така извика и издъхна, каза: Наистина Този човек беше Божий Син. (Мт 27:54; Лк 23:47) 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена и Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия; (Пс 38:11; Мт 27:55; Лк 23:49) 41 които, когато беше в Галилея, вървяха след Исус и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Йерусалим. (Лк 8:2; Лк 8:3) 



42 И когато вече се свечери, понеже беше Денят на Приготовлението, т. е. преди събота, (Мт 27:57; Лк 23:50; Йн 19:38) 43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Исус. (Лк 2:25; Лк 2:38; Лк 23:50; Йн 19:38) 44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, попита го дали е мъртъв от дълго време. 45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. 46 И той купи плащеница и като Го сне, обви Го в плащеницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и сложи камък върху гробната врата. (Мт 27:59; Мт 27:60; Лк 23:53; Йн 19:40) 47 А Мария Магдалена и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагат. (Мт 27:61) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 15

Верен

1 А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат. 2 И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш. 3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! 5 Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше. 6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали. 7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство. 8 А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави. 9 А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар? 10 Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист. 11 Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава. 12 Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар? 13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го! 14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие. 16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. 18 И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски! 19 И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха. 20 И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат. 21 И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. 22 И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място. 23 И Му дадоха да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие. 24 И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе. 25 А беше третият час[1], когато Го разпънаха. 26 И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар. 27 И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна. 28 (И се изпълни писанието, което казва: „И към престъпници беше причислен.“) 29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха. 33 А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед. 34 И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 А някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия. 36 И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали! 37 А Иисус, като нададе силен вик, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две от горе до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син. 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия; 41 които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим. 42 И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата, 43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус. 44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време. 45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. 46 А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба. 47 А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.