1И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. (Пс 80:8; П П 8:12; Ис 5:1; Мт 21:33; Лк 20:9)2И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.3А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. (Мт 5:12; Мт 23:34)4Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.6Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.7А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. (Мт 26:3; Мт 26:4)8И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. (Евр 13:12)9И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.10Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Мт 21:42)11От Господа е това. И чудно е в нашите очи“?12И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. (Мт 21:45; Мт 21:46; Мк 11:18; Йн 7:25; Йн 7:30; Йн 7:44)
За плащането на данъка на императора
13Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. (Мт 22:15; Лк 20:20)14И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?15Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.16И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.17Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. (Мт 22:21)
За възкресението на мъртвите
18След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: (Мт 22:23; Лк 20:27)19Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. (Вт 25:5; Мт 22:24; Лк 20:28)20Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.21Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.22И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.23При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?24Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. (1 Кор 15:42; 1 Кор 15:49; 1 Кор 15:52)26А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? (Изх 3:6; Мт 22:32; Лк 20:37)27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? (Мт 22:34; Мт 22:35; Лк 10:25)29Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; (Вт 6:4; Мт 22:37; Лк 10:27)30ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Вт 6:4)31А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. (Лев 19:18; Мт 22:39; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)32И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; (Вт 4:39; Ис 45:6; Ис 45:14; Ис 46:9)33и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. (1 Цар 15:22; Ос 6:6; Мих 6:6)34Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. (Мт 22:46)
Исус Христос и Давид
35И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? (Мт 22:41; Мт 22:42; Лк 20:41)36Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ (2 Цар 23:2; Пс 110:1)37Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите (Мт 23:1; Мк 4:2; Лк 11:43; Лк 20:46)39и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; (Мт 23:6; Лк 11:43)40тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. (Ез 22:25; Мт 23:14; Лк 20:47)
Лептата на бедната вдовица
41И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. (4 Цар 12:9; Лк 21:1)42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.43И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; (2 Кор 8:12)44защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот. (1 Йн 3:17)
Марко 12
Верен
1И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина.2И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето.3А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен.4Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамност. 5;.5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.6Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.7Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше.8И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.9И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.10Не сте ли чели това писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.11От Господа е това и чудно е в нашите очи“?12И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.13Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи.14И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не?15Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя.16И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора.17Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха.18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:19Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си.20Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство.21Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият.22(Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.23И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.24Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила?25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.26А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му говори при къпината и му каза: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате.28А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди?29Иисус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ;30и да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!“31А ето втората, (подобна на нея): „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.32Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг освен Него;33и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.34Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси.35И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син?36Сам Давид каза чрез Светия Дух: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти.“37Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите39и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата –40тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.41И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много.42А една бедна вдовица дойде и пусна две лептинай-дребната гръцка монета, тоест един кодрант.43А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.44Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.