Влезте безплатно

Лука 23

Библия, ревизирано издание



1 Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. (Мт 27:1; Мт 27:2; Мт 27:11; Мк 15:1; Йн 18:28) 2 И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. (Мт 17:27; Мт 22:21; Мк 12:17; Д А 17:7) 3 А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. (Мт 27:11; Мк 15:2; Йн 18:33; 1 Тим 6:13; Отк 1:5) 4 И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. (1 Пет 2:22) 5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. 



6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. (Лк 3:1) 8 А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. (Мт 14:1; Мк 6:14; Лк 9:9) 9 И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха. 11 Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. (Ис 53:3) 12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. (Д А 4:27) 



13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: (Мт 27:15; Мт 27:23; Мк 15:6; Мк 15:14; Йн 18:38; Йн 18:39) 14 Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. (Мт 27:23; Мк 15:14; Лк 23:1; Лк 23:2; Лк 23:4; Йн 19:4) 15 Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 Затова, като Го накажа, ще Го пусна. (Мт 27:26; Йн 19:1) 17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. (Мт 27:15; Мк 15:6; Йн 18:39) 18 Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. (Мт 27:20; Мк 15:11; Йн 18:40; Д А 3:14) 19 Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница. 20 И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус. 21 А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха. 24 И Пилат реши да изпълни искането им: (Мт 27:26; Мк 15:15; Йн 19:16) 25 пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. 



26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. (Мт 27:32; Мк 15:21; Йн 19:17) 27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. 28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; 29 защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. (Мт 24:19; Лк 21:23) 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! (Ис 2:19; Ос 10:8; Отк 6:16; Отк 9:6) 31 Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? (Пр 11:31; Ер 25:29; Ез 20:47; Ез 21:3; Ез 21:4; 1 Пет 4:17) 32 И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. (Ис 53:12; Мт 27:38) 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно[1], там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. (Мт 27:33; Мк 15:22; Йн 19:17; Йн 19:18) 34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. (Мт 5:44; Мт 27:35; Мк 15:24; Йн 19:23; Д А 3:17; Д А 7:60; 1 Кор 4:12) 35 И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. (Пс 22:17; Зах 12:10; Мт 27:41; Мк 15:29) 36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. 38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар. (Мт 27:37; Мк 15:26; Йн 19:19) 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! (Мт 27:44; Мк 15:32) 40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? 41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. (Мт 16:28) 43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. 



44 А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час[2], (Ам 8:9; Мт 27:45; Мк 15:33; Йн 19:28) 45 като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. (Мт 27:51; Мк 15:38) 46 И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. (Пс 31:5; Мт 27:50; Мк 15:37; Йн 19:30; 1 Пет 2:23) 47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. (Мт 27:54; Мк 15:39) 48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди. 49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. (Пс 38:11; Мт 27:55; Мк 15:40; Йн 19:25) 



50 Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, (Мт 27:57; Мк 15:42; Мк 15:43; Йн 19:38) 51 който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. (Мк 15:43; Лк 2:25; Лк 2:38) 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. (Мт 27:59; Мк 15:46) 54 И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. (Мт 27:62) 55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. (Мк 15:47; Лк 8:2) 56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът. (Изх 20:10; Мк 10:1) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 23

Верен

1 Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат. 2 И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар. 3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш. 4 И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек[1]. 5 А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук. 6 А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. 9 И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно. 11 Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. 12 В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг. 13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: 14 Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвиняватест. 4;; 15 нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 И така, след като Го накажа, ще Го пусна. 17 (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.) 18 Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава; 19 който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство. 20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус. 21 А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смъртст. 4;. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха. 24 И Пилат реши да бъде, както искат те, 25 и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им. 26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус. 27 И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него. 28 А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си, 29 защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! 31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? 32 А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата. 34 А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. 35 А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. 36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си. 38 И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар. 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. 42 И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! 43 А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. 44 И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед, 45 когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. 46 И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. 48 И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. 49 А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея[2], стояха надалеч и гледаха това. 50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51 който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство, 52 отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. 53 И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган. 54 Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. 55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея[3], вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 56 И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.