Влезте безплатно

Лука 1

Библия, ревизирано издание



1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, (Мк 1:1; Йн 15:27; Евр 2:3; 1 Пет 5:1; 2 Пет 1:16; 1 Йн 1:1) 3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, (Д А 11:4; Д А 15:19; Д А 15:25; Д А 15:28; 1 Кор 7:40) 4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. (Йн 20:31) 5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. (1 Лет 24:10; 1 Лет 24:19; Неем 12:4; Неем 12:17; Мт 2:1) 6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. (Бит 7:1; Бит 17:1; 3 Цар 9:4; 4 Цар 20:3; Д А 23:1; Д А 24:16) 7 Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, (1 Лет 24:19; 2 Лет 8:14; 2 Лет 31:2) 9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. (Изх 30:7; Изх 30:8; 1 Цар 2:28; 1 Лет 23:13; 2 Лет 29:11; Евр 9:6) 10 И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън. (Лев 16:17; Отк 8:3; Отк 8:4) 11 Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. (Изх 30:1) 12 И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. (Съд 6:22; Съд 13:22; Дан 10:8; Лк 1:29; Лк 2:9; Д А 10:4; Отк 1:17) 13 Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. (Лк 1:60; Лк 1:63) 14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. (Лк 1:58; Йн 5:35) 15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера[1] няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. (Чис 6:3; Съд 13:4; Ер 1:5; Лк 7:33; Гал 1:15) 16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. (Мал 4:5; Мал 4:6) 17 Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. (Мал 4:5; Мал 4:6; Мт 11:14; Мк 1:3; Мк 9:12; Йн 1:23) 18 А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст? (Бит 17:17) 19 Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. (Дан 8:16; Дан 9:21; Мт 18:10; Евр 1:14) 20 И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. (Ез 24:27) 21 И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23 И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома. (4 Цар 11:5) 24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват. (Бит 30:23; Ис 4:1; Ис 54:1; Ис 54:4) 



26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. (Мт 1:18; Лк 2:4; Лк 2:5) 28 И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна[2]! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. (Съд 6:12; Дан 9:23; Дан 10:19) 29 А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. (Лк 1:12) 30 И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. 31 И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. (Ис 7:14; Мт 1:21; Лк 2:21) 32 Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 9:6; Ис 9:7; Ис 16:5; Ер 23:5; Мк 5:7; Отк 3:7) 33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (1 Лет 22:10; Пс 45:6; Пс 89:37; Ис 9:7; Дан 2:44; Дан 7:14; Дан 7:27; Авд 1:21; Мих 4:7; Йн 12:34; Евр 1:8) 34 А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? 35 И ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. (Мт 1:20; Мт 14:33; Мт 26:63; Мт 26:64; Мк 1:1; Йн 1:34; Йн 20:31; Д А 8:37; Рим 1:4) 36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна. 37 Защото за Бога няма нищо невъзможно. (Бит 18:14; Ер 32:17; Зах 8:6; Мт 19:26; Мк 10:27; Лк 18:27; Рим 4:21) 38 И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея. 



39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град, (И Н 21:9) 40 и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета. 41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух 42 и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Съд 5:24; Лк 1:28) 43 И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? 44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа. 46 И Мария каза: Величае душата ми Господа (1 Цар 2:1; Пс 34:2; Пс 34:3; Пс 35:9; Ис 61:10; Ав 3:18) 47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. (1 Цар 1:11; Пс 138:6; Мал 3:12; Лк 11:27) 49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. (Пс 71:19; Пс 126:2; Пс 126:3) 50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. (Бит 17:7; Изх 20:6; Пс 103:17; Пс 103:18) 51 Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. (Пс 33:10; Пс 98:1; Пс 118:15; Ис 40:10; Ис 51:9; Ис 52:10; 1 Пет 5:5) 52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. (2 Лет 2:6; Йов 5:11; Пс 113:7; Ис 66:2) 53 Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. (1 Цар 2:5; Пс 34:10; Пс 34:11) 54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост (Пс 98:3; Ис 41:8; Ер 31:8; Ер 31:20) 55 (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века. (Бит 17:19; Бит 22:18; Пс 132:11; Рим 11:28; Гал 3:16) 56 А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си. 



57 А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син. 58 И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея. (Лк 1:14) 59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Бит 17:12; Лев 12:3) 60 Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан. (Лк 1:13) 61 Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62 И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 63 А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха. (Лк 1:13) 64 И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. (Лк 1:20) 65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. (Лк 1:39) 66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него. (Бит 39:2; Пс 80:17; Пс 89:21; Лк 2:19; Лк 2:51; Д А 11:21) 67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше: (Йоил 2:28) 68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. (Изх 3:16; Изх 4:31; 3 Цар 1:48; Пс 41:13; Пс 72:18; Пс 106:48; Пс 111:9; Мт 1:21; Лк 7:16) 69 И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид (Пс 132:17; Мт 1:21) 70 (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), (Пс 72:4; Ер 23:5; Ер 23:6; Ер 30:8; Ер 30:10; Дан 9:24; Д А 3:21; Рим 1:2) 71 избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, 72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, (Бит 22:16; Бит 26:3; Лев 26:42; Пс 98:3; Пс 105:8; Пс 105:9; Пс 106:45; Ер 31:33; Ез 16:60; Лк 1:54) 73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: (Бит 12:3; Бит 17:4; Бит 22:16; Бит 22:17; Евр 6:13; Евр 6:17) 74 да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, (Рим 6:18; Рим 6:22; Евр 9:14) 75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни. (Ер 32:39; Ер 32:40; Еф 4:24; 2 Сол 2:13; 2 Тим 1:9; Тит 2:12; 1 Пет 1:15; 2 Пет 1:4) 76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. (Ис 40:3; Мал 3:1; Мал 4:5; Мт 11:10; Лк 1:17) 77 За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, (Зах 3:8; Мк 1:4; Лк 1:78; Лк 3:3) 78 поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, 79 за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира. (Ис 9:2; Ис 42:7; Ис 49:9; Мт 4:16; Д А 26:18) 80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил. (Мт 3:1; Мт 11:7; Лк 2:40) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 1

Верен

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, 3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, 4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. 5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета. 6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. 7 Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд, 9 според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. 10 А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън. 11 И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар. 12 А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх. 13 Но ангелът му каза: Не се бой, Захария[1], защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан[2]. 14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото ражданест. 58;. 15 Защото ще бъде велик пред Господа[3]; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба[4]. 16 И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог. 17 Той ще върви пред лицето Му[5] в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ[6]. 18 А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст[7]. 19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил[8], който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. 20 И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. 21 А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23 И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома. 24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят. 26 А в шестия месец ангел Гавриил[9] беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария. 28 И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените)[10]. 29 А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав. 30 И ангелът ѝ каза: Не се бой[11], Мария, защото си придобила Божията благодат. 31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния[12]; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. 33 Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край. 34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж? 35 И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син. 36 Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец. 37 Защото за Бога няма нищо невъзможно[13]. 38 А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея. 39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, 40 и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета. 41 А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Духст. 15;, 42 и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между женитест. 28; и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ? 44 Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми. 45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа. 46 И Мария каза: Величае душата ми Господа 47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 48 Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове. 49 Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име. 50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят. 51 Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. 52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. 53 Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни. 54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост, 55 както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века[14]. 56 И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си. 57 А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син. 58 И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с неяст. 14;. 59 И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60 Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоанст. 13;. 61 А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име. 62 Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 63 А той поиска дъсчица и написа: Йоан е името муст. 13;. И те всички се зачудиха. 64 И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога. 65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея. 66 И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него. 67 Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух[15] и пророкува, казвайки: 68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. 69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид, 70 както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете, 71 спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят; 72 да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет[16], 73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: 74 да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, 75 в святост и правда пред Него през всичките си дни. 76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него[17], 77 за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им, 78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините, 79 за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира. 80 А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.