1ГОСПОД говори още на Моисей, като каза:2Ако някой съгреши и извърши престъпление против ГОСПОДА, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди; (Изх 22:7; Изх 22:10; Лев 19:11; Чис 5:6; Пр 24:28; Пр 26:19; Д А 5:4; Кол 3:9)3или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат, (Изх 22:11; Лев 19:12; Вт 22:1; Ер 7:9; Зах 5:4)4тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,5или каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. (Лев 5:16; Чис 5:7; 2 Цар 12:6; Лк 19:8)6При свещеника нека принесе на ГОСПОДА приноса си за престъпление – овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина; (Лев 5:15)7и свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил. (Лев 4:26)
Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите
8ГОСПОД каза още на Моисей:9Заповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.10Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника. (Изх 28:39; Изх 28:43; Лев 1:16; Лев 16:4; Ез 44:17; Ез 44:18)11Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. (Лев 4:12; Ез 44:19)12А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви. (Лев 3:3; Лев 3:9; Лев 3:14)13Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.14Ето и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред ГОСПОДА, пред жертвеника. (Лев 2:1; Чис 15:4)15И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на ГОСПОДА. (Лев 2:2; Лев 2:9)16А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане. (Лев 2:3; Лев 6:26; Лев 10:12; Лев 10:13; Чис 18:10; Ез 44:29)17Да не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина. (Изх 29:37; Лев 2:3; Лев 2:11; Лев 6:25; Лев 7:1; Чис 18:9; Чис 18:10)18Всеки мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от ГОСПОДНИТЕ приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят. (Изх 29:37; Лев 3:17; Лев 6:29; Лев 22:3; Чис 18:10)19ГОСПОД каза още на Моисей:20Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер. (Изх 16:36; Изх 29:2)21При това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на ГОСПОДА.22Да го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за ГОСПОДА. (Изх 29:25; Лев 4:3)23Всяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде.24ГОСПОД каза още на Моисей:25Кажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред ГОСПОДА; пресвято е. (Лев 1:3; Лев 1:5; Лев 1:11; Лев 4:2; Лев 4:24; Лев 4:29; Лев 4:33; Лев 6:17; Лев 21:22)26Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане. (Лев 6:16; Лев 10:17; Лев 10:18; Чис 18:9; Чис 18:10; Ез 44:28; Ез 44:29)27Всичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място. (Изх 29:37; Изх 30:29)28А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода. (Лев 11:33; Лев 15:12)29Всеки от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято. (Лев 6:18; Лев 6:25; Чис 18:10)30И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън. (Лев 4:7; Лев 4:11; Лев 4:12; Лев 4:18; Лев 4:21; Лев 10:18; Лев 16:27; Евр 13:11)
Левит 6
Верен
1И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:2Ако някой съгреши и постъпи невярно към ГОСПОДА, като излъже ближния си за нещо, което му е поверено, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си,3или намери изгубено нещо и излъже за него; и се закълне лъжливо за каквото и да било от всички неща, които човек може да направи и с тях да съгреши,4тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил,5или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи.6И да принесе на ГОСПОДА жертвата си за вина при свещеника, овен от стадото без недостатък, според твоята оценка, в жертва за вина.7И свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА, и ще му се прости за каквото и да било от всичко, което е извършил, за което е виновен.8И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:9Заповядай на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за всеизгарянето: то, всеизгарянето, да гори на олтара цялата нощ до сутринта и огънят върху олтара да се поддържа да гори на него.10Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си. И да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да я остави до олтара.11Тогава да съблече одеждите си и да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.12А огънят, който е върху олтара, да се поддържа да гори на него; да не угасва. Всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните жертви.13Да се поддържа постоянен огън да гори на олтара; да не угасва.14А това е законът за хлебния принос: синовете на Аарон да го принасят пред ГОСПОДА, пред олтара.15И свещеникът да вземе от него една пълна шепа, от пшеничното брашно на хлебния принос и от маслиненото му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, и да ги изгори на олтара за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА, като негов спомен.16А останалото от него да ядат Аарон и синовете му. Безквасно да се яде, на свято място, в двора на шатъра за срещане да го ядат[1].17Да не се пече с квас. От Моите жертви чрез огън им дадох това за техен дял; то е пресвято[2], както са жертвата за грях и жертвата за вина.18Всеки от мъжки пол от Аароновите синове да яде от него[3]; това е вечна наредба в поколенията ви от жертвите чрез огън на ГОСПОДА. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято[4].19И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:20Това е приносът на Аарон и синовете му, който трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъде помазан: една десета от ефа пшенично брашно за постоянен хлебен принос, половината сутрин и половината вечер.21Да се приготви на тава с маслинено масло, омесен да го донесеш. Да принесеш хлебния принос във вид на печени късове за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.22Да го принесе онзи свещеник от синовете му, който бива помазан вместо него. Вечна наредба е да се изгори приносът цял за ГОСПОДА.23Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял, да не се яде.24И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:25Говори на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за жертвата за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и жертвата за грях пред ГОСПОДА; това е пресвято[5].26Свещеникът, който я принася за грях, да я яде; на свято място да се яде[6], в двора на шатъра за срещане.27Всичко, което се допре до месото ѝ, ще бъде святост. 18;. И ако някоя дреха се опръска от кръвта ѝ, опръсканото да се изпере на свято място.28И пръстеният съд, в който е била варена, да се строши, а ако е била варена в бронзов съд, той да се изтърка и да се измие с вода.29Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да яде от нея[7]; тя е пресвята[8].30Но никоя жертва за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; да се изгаря с огън.