1ГОСПОДНЕТО слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:2Слушайте това, старци, и отворете ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви? (Йоил 2:2)3Разкажете това на децата си и децата ви нека го разкажат на своите деца, и техните деца – на следващо поколение. (Пс 78:4)4Каквото остави гъсеницата, изяде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изяде го червеят; и каквото остави червеят, изяде го бръмбарът. (Вт 28:38; Йоил 2:25)5Изтрезнейте, пияници, и плачете, и ридайте, всички винопийци, за новото вино; защото бе отнето от устата ви. (Ис 32:10)6Понеже на земята Ми излезе народ силен и без брой, чиито зъби са лъвски и който има кътни зъби като лъвица. (Пр 30:25; Йоил 2:2; Йоил 2:11; Йоил 2:25; Отк 9:8)7Опустоши лозата Ми и сломи смокините Ми; обели я съвсем и я хвърли; пръчките и се обелиха. (Ис 5:6)8Плачи като сгодена девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си. (Пр 2:17; Ис 22:12; Ер 3:4)9Хлебният принос и възлиянието престанаха в дома ГОСПОДЕН; и свещениците, служителите ГОСПОДНИ, жалеят. (Йоил 1:13; Йоил 2:14)10Запустя полето, жалее земята; защото се загуби житото, изсъхна младото вино, дървеното масло е слабо. (Ис 24:7; Ер 12:11; Ер 14:2; Йоил 1:12)11Посрамете се, земеделци, и ридайте лозари, за пшеницата и за ечемика; защото жътвата на нивата се изгуби. (Ер 14:3; Ер 14:4)12Лозата изсъхна и смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха; и радостта изчезна сред човешките синове. (Пс 4:7; Ис 9:3; Ис 24:11; Ер 48:33; Йоил 1:10)
Призив за пост и молитва
13Опашете се с вретище и плачете, свещеници; ридайте, служители на олтара; елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог; защото хлебният принос и възлиянието са прекратени в дома на вашия Бог. (Ер 4:8; Йоил 1:8; Йоил 1:9)14Осветете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на ГОСПОДА, нашия Бог, и извикайте към ГОСПОДА. (Лев 23:36; 2 Лет 20:3; 2 Лет 20:4; 2 Лет 20:13; Йоил 2:15; Йоил 2:16)15Жалко за онзи ден! Защото денят ГОСПОДЕН наближи и ще дойде като гибел от Всесилния. (Ис 13:6; Ис 13:9; Ер 30:7; Йоил 2:1)16Не се ли отне храната пред очите ни, веселието и радостта – от дома на нашия Бог? (Вт 12:6; Вт 12:7; Вт 16:11; Вт 16:14; Вт 16:15)17Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна.18Как пъшка добитъкът! Скитат се стадата говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце. (Йов 38:41; Пс 104:21; Пс 145:15; Ер 9:10; Ос 4:3)19ГОСПОДИ, към Тебе викам; защото огънят изгори пасбищата на целината и пламъкът изгори всичките полски дървета. (Пс 50:15; Ер 9:10; Йоил 2:3)20Даже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Тебе; защото водните потоци пресъхнаха и огън изгори пасбищата на целината. (3 Цар 17:7; 3 Цар 18:5; Йов 38:41; Пс 104:21; Пс 145:15)
Йоил 1
Верен
1ГОСПОДНОТО слово, което беше към Йоил, сина на Фатуил:2Слушайте това, старейшини, и дайте ухо, всички жители на земята! Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?3Разкажете това на синовете си, а синовете ви – на своите синове, а техните синове – на друго поколение.4Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят[1].5Събудете се, пияници, и плачете! И ридайте, всички винопийци, за младото вино, защото се отне от устата ви!6Понеже над земята Ми се изкачи народ, силен и безброен. Зъбите му са зъби на лъв и има челюсти на лъвица.7Опустоши лозата Ми и накърши смокините Ми; обели я напълно и я хвърли, пръчките ѝ побеляха.8Плачи като девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си!9Хлебният принос и възлиянието престанаха от дома ГОСПОДЕН; жалеят свещениците, служителите на ГОСПОДА.10Полето е запустяло, земята жалее, защото житото е опустошено, младото вино пресъхна, маслиненото масло изчезна.11Засрамете се, земеделци, и ридайте, лозари, за пшеницата и за ечемика, защото жетвата на полето загина.12Лозата изсъхна и смокинята повехна, нарът, а също палмата и ябълката, всичките полски дървета изсъхнаха; да, пресъхна радостта от човешките синове.13Опашете се и оплаквайте, свещеници, ридайте, служители на олтара! Елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог, защото хлебният принос и възлиянията[2] са задържани от дома на вашия Бог.14Осветете пост, прогласете тържествено събрание, съберете старейшините, всичките жители на страната в дома на ГОСПОДА, нашия Бог, и викайте към ГОСПОДА!15Горко за деня! Защото Денят на ГОСПОДА е близо и ще дойде като опустошение от Всемогъщия.16Не се ли отне храната пред очите ни, радостта и веселието – от дома на нашия Бог?17Семената изгниха под буците си, житниците опустяха, хамбарите се срутиха, защото житото изсъхна.18Как стене добитъкът! Чердите говеда се скитат, защото нямат пасбище, и стадата овце също гинат.19ГОСПОДИ, към Теб викам, защото огънят пояде пасбищата на степта и пламъкът изгори всички полски дървета.20И полските животни също реват към Теб, защото пресъхнаха водните потоци и огън пояде пасбищата на степта.