1Можеш ли да извлечеш крокодила[1] с въдица или да притиснеш езика му с въже? (Пс 104:26; Ис 27:1)2Можеш ли сложи оглавник на носа му или да пробиеш челюстта му с кука? (Ис 37:29)3Ще отправи ли той към тебе много молби? Ще ти говори ли със сладки думи?4Ще сключи ли договор с тебе, за да го вземеш за вечен слуга?5Можеш ли игра с него, както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?6Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?7Можеш ли прониза[2] кожата му със сулици или главата му – с рибарски копия?8Сложи ръката си на него; спомни си боя и не прави вече това.9Ето, надеждата да го хване някой е празна; даже от изгледа му не отпада ли човек?10Няма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?11Кой Ми е дал отпреди, за да му отплатя? Всичко, което има под цялото небе, е Мое. (Изх 19:5; Вт 10:14; Пс 24:1; Пс 50:12; Рим 11:35; 1 Кор 10:26; 1 Кор 10:28)12Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство.13Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти[3]?14Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му наоколо са ужасни.15Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли плътно запечатани;16едната се допира до другата, така че дори въздух не може да влезе между тях;17прилепени са една за друга, държат се помежду си така, че не могат да се отделят.18Когато киха, блести светлина и очите му са като клепачите на зората.19От устата му излизат запалени факли и огнени искри изскачат.20От ноздрите му излиза дим като на възвряло гърне над пламнали тръстики.21Дишането му запалва въглища и пламъкът излиза от устата му.22На врата му обитава сила и всички заплашени скачат[4] пред него.23Пластовете на плътта му са слепени, твърди са на него, не могат се поклати.24Сърцето му е кораво като камък, даже твърдо като долния воденичен камък.25Когато става, силните се ужасяват, от страх се смайват.26Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи – нито копие, нито сулица, нито остра стрела.27Той смята желязото за плява, медта – за гнило дърво.28Стрелите не могат го накара да бяга; камъните на прашката са за него като слама;29сопите се смятат за слама; той се присмива на махането на копието.30Като остри камъни има по долните му части; простира като белези от диканя върху тинята;31прави бездната да ври като котел; прави морето като варилница за миро.32Оставя след себе си светла диря, така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.33На земята няма подобен на него, създаден да няма страх.34Той изглежда всяко високо нещо; цар е над всички горделиви зверове[5].
Йов 41
Верен
1Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?2Можеш ли да сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?3Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?4Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?5Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?6Съдружниците ти ще се пазарят ли заили: ще се гощават ли с него? Ще го разделят ли между търговците?7Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?8Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!9Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?10Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?11Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.12Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.13Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?14Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.15Наредените му люспибукв.: Редовете от щитове са неговата гордост, прилепени като запечатани;16едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.17Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.18Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.19От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.20От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.21Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.22В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.23Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.24Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.25От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.26Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.27Той счита желязото за слама, и бронза – за гнило дърво.28Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.29Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.30Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.31Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.32Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.33На земята няма никой като него, направен да няма страх.34Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.