1Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. (Йов 5:7; Екл 2:23)2Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи. (Йов 8:9; Пс 90:5; Пс 90:6; Пс 90:9; Пс 102:11; Пс 103:15; Пс 144:4; Ис 40:6; Як 1:10; Як 1:11; Як 4:14; 1 Пет 1:24)3И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе? (Пс 143:2; Пс 144:3)4Кой може да извади чисто от нечисто? Никой. (Бит 5:3; Пс 51:5; Йн 3:6; Рим 5:12; Еф 2:3)5Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине, (Йов 7:1)6отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си. (Йов 7:1; Йов 7:16; Йов 7:19; Йов 10:20; Пс 39:13)7Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне, (Йов 14:14)8даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;9понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.10Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?11Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,12така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. (Пс 102:26; Ис 51:6; Ис 65:17; Ис 66:22; Д А 3:21; Рим 8:20; 2 Пет 3:7; 2 Пет 3:10; 2 Пет 3:11; Отк 20:11; Отк 21:1)13О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!14Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми. (Йов 13:15; Йов 14:7)15Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си. (Йов 13:22)16А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми? (Йов 10:6; Йов 10:14; Йов 13:27; Йов 31:4; Йов 34:21; Пс 56:8; Пс 139:1; Пр 5:21; Ер 32:19)17Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми. (Вт 32:34; Ос 13:12)18Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;19както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.20Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.21Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях; (Екл 9:5; Ис 63:16)22знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.
Йов 14
Верен
1Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.2Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.3И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?4Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!5Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине –6отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.7Защото за дървото има надежда – ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.8И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,9от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.10Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?11Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,12така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.13О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!14Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.15Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.16Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?17Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.18Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;19води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.20Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.21Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.22Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.