1А когато всички аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан на запад, и всички ханаански царе, които бяха до морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водата на Йордан пред израилтяните, докато преминали, сърцата им примряха от страх и не им остана кураж заради израилтяните. (Изх 15:14; Изх 15:15; Чис 13:29; И Н 2:9; 3 Цар 10:5; Пс 48:6; Ез 21:7)2В това време ГОСПОД каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път. (Изх 4:25)3И така, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията.4А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет, всички военни мъже измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. (Чис 14:29; Чис 26:64; Чис 26:65; Вт 2:16)5Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани; а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.6Защото израилтяните се скитаха четиридесет години в пустинята, докато умряха всички военни мъже, които бяха излезли от Египет, които не послушаха ГОСПОДНИЯ глас, на които ГОСПОД се кле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше клел на бащите им, че ще им я даде – земя, където текат мляко и мед. (Изх 3:8; Чис 14:23; Чис 14:33; Вт 1:3; Вт 2:7; Вт 2:14; Пс 95:10; Пс 95:11; Евр 3:11)7А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. (Чис 14:31; Вт 1:39)8След като всички мъже се обрязаха, те останаха в стана, докато оздравяха. (Бит 34:25)9Тогава ГОСПОД каза на Исус: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал[1], както се казва и до днес. (Бит 34:14; Лев 18:3; И Н 4:10; И Н 24:14; 1 Цар 14:6; Ез 20:7)10А израилтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета. (Изх 12:6; Чис 9:5)11И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито. (Изх 16:35)12А на сутринта, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от произведенията на Ханаанската земя.13Когато Исус беше при Йерихон, повдигна очи и видя, че срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка. Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни? (Бит 18:2; Бит 32:24; Изх 23:23; Чис 22:23; Зах 1:8; Д А 1:10)14А човекът отговори: Не; но за военачалник на ГОСПОДНЕТО войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си? (Бит 17:3)15А военачалникът на ГОСПОДНЕТО войнство каза на Исус: Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус направи това. (Изх 3:5; Д А 7:33)
Иисус Навин 5
Верен
1И когато всичките аморейски царе, които бяха отсам Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водите на Йордан пред израилевите синове, докато преминали, сърцата им се стопиха и в тях вече не остана смелост заради израилевите синове.2В онова време ГОСПОД каза на Иисус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилевите синове втори път.3И Иисус си направи кремъчни ножове и обряза израилевите синове на Хълма на краекожията.4А това е причината, поради която Иисус ги обряза: целият народ, който излезе от Египет, от мъжки пол, всичките мъже, годни за война, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.5Защото целият народ, който излезе, беше обрязан, но целият народ, който се роди в пустинята по пътя, при излизането им от Египет, не беше обрязан.6Защото израилевите синове ходиха в пустинята четиридесет години, докато целият народ, мъжете годни за война, които излязоха от Египет, се довършиха, защото не послушаха ГОСПОДНИЯ глас; на които ГОСПОД се закле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше заклел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед.7И Иисус обряза синовете им, които Той издигна на тяхно място; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.8И когато целият народ беше обрязан докрай, останаха на местата си в стана, докато оздравяха.9Тогава ГОСПОД каза на Иисус: Днес отнех от вас срама на Египет. Затова името на онова място се нарича Галгал[1] и до днес.10Докато израилевите синове бяха на стан в Галгал, направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, в равнините на Ерихон.11И на сутринта след Пасхата ядоха от житото на земята, безквасни хлябове и печено жито, в същия този ден.12И манната престана на сутринта, след като бяха яли от житото на земята; и вече нямаше манна за израилевите синове, но през тази година ядяха от реколтата на ханаанската земя.13И когато Иисус беше при Ерихон, той вдигна очите си и погледна, и ето, срещу него стоеше мъж с гол меч в ръката Си. И Иисус пристъпи към него и му каза: От нас ли си, или от враговете ни?14А той каза: Не, а съм военачалник на ГОСПОДНАТА войска; сега дойдох. И Иисус падна по лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата си?15А военачалникът на ГОСПОДНАТА войска каза на Иисус: Събуй обувката си от крака си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Иисус направи така.