1След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята. (Изх 10:9)2Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил. (Изх 3:19; 4 Цар 18:35; Йов 21:15)3А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч. (Изх 3:18)4Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи. (Изх 1:11)5Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи. (Изх 1:7; Изх 1:9)6И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа: (Изх 1:11)7Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.8Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.9Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.10И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.11Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.12Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.13А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.14И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?15Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?16Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.17Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.18Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.19И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.
Божието обещание за избавление
20И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон21и им казаха: ГОСПОД да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни[1] на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч. (Изх 6:9; 1 Цар 13:4; 2 Цар 10:6; 1 Лет 19:6)22Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?23Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?
Изход 5
Верен
1След това Мойсей и Аарон влязоха и казаха на фараона: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми направи празник в пустинята!2Но фараонът каза: Кой е ГОСПОД, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам ГОСПОД и няма да пусна Израил.3А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на ГОСПОДА, нашия Бог, за да не ни порази с мор или с меч.4Но египетският цар им каза: Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от работата му? Идете на определените си работи!5И фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави определените си работи.6И в същия ден фараонът заповяда на надзирателите и на началниците на народа, като каза:7Не давайте вече както досега плява на този народ, за да правят тухли, нека ходят сами и си събират плява.8Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; с нищо да не го намалите; защото безделничат и затова викат и казват: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.9Нека се възлагат още по-тежки работи на тези хора, за да се трудят в тях; и да не обръщат внимание на лъжливи думи.10И така, надзирателите и началниците на народа излязоха и говориха на народа, и казаха: Така казва фараонът: Не ви давам плява.11Идете сами и си събирайте плява, където намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.12Затова народът се разпръсна по цялата египетска земя да събира слама за плява.13А надзирателите настоятелно изискваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява!14И началниците на израилевите синове, които бяха поставени над тях от надзирателите на фараона, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли както по-напред?15Тогава началниците на израилевите синове влязоха и извикаха към фараона и казаха: Защо постъпваш така със слугите си?16Не се дава плява на слугите ти, а ни казват: Правете тухли! И ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.17Но той каза: Лениви сте, лениви! Затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.18Идете сега и работете! Няма да ви се даде плява, но ще давате определения брой тухли.19И началниците на израилевите синове видяха, че положението им е лошо, защото им се каза: Няма да намалявате нищо от броя тухли, който ви е определен за всеки ден.20И като излязоха от присъствието на фараона, срещнаха Мойсей и Аарон, които ги пресрещнаха.21И им казаха: ГОСПОД да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на слугите му и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.22Тогава Мойсей се обърна към ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил така зле с този народ? Защо си ме изпратил?23Защото, откакто влязох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле с този народ, а Ти никак не си избавил народа Си.