1В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;2и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята. (4 Цар 9:36; 4 Цар 23:5; Пс 83:10; Ер 9:22; Ер 16:4; Ер 22:19; Ез 8:16)3И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва ГОСПОД на Силите. (Йов 3:21; Йов 3:22; Йов 7:15; Йов 7:16; Отк 9:6)
Грях и наказание
4При това им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?5И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат? (Ер 5:3; Ер 7:24; Ер 9:6)6Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя. (2 Пет 3:9)7Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН. (П П 2:12; Ис 1:3; Ер 5:4; Ер 5:5)8Как казвате: Ние сме мъдри и законът ГОСПОДЕН е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа. (Рим 2:17)9Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ; и каква мъдрост има в тях? (Ер 6:15)10Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. (Вт 28:30; Ис 56:11; Ер 6:12; Ер 6:13; Ам 5:11; Соф 1:13)11И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир. (Ер 6:14; Ез 13:10)12Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. (Ер 3:3; Ер 6:15)13Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях. (Ис 5:1; Йоил 1:7; Мт 21:19; Лк 13:6)14Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред ГОСПОДА. (Ер 4:5; Ер 9:15; Ер 23:15)15Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление – но, ето, смущение. (Ер 14:19)16Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него. (Съд 5:22; Ер 4:15; Ер 47:3)17Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва ГОСПОД. (Пс 58:4; Пс 58:5; Екл 10:11)18Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.19Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети? (Вт 32:21; Ис 1:4; Ис 39:3)20Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.21Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе. (Ер 4:19; Ер 9:1; Ер 14:17; Йоил 2:6; Наум 2:10)22Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се по-добри? (Бит 37:25; Бит 43:11; Ер 46:11; Ер 51:8)
Еремия 8
Верен
1В онова време, заявява ГОСПОД, ще извадят костите на юдовите царе и костите на първенците им, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на ерусалимските жители от гробовете им,2и ще ги пръснат пред слънцето и пред луната и пред цялото небесно войнство, пред тези, които обичаха и на които служиха, и които следваха, и които търсеха, и на които се покланяха – няма да бъдат събрани и няма да бъдат погребани, а ще станат на тор по лицето на земята.3И смъртта ще бъде за предпочитане пред живота за целия остатък, останал от този зъл род, останалите на всички места, където ги изгоних, заявява ГОСПОД на Войнствата.4И им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, не става ли? Който се отвърне, няма ли да се върне обратно?5Защо този народ на Ерусалим се отвръща с вечно отвръщане? Държат здраво измамата, отказват да се обърнат.6Слушах и чух, но не говореха право. Няма кой да се покае заради злото си и да каже: Какво направих! Всеки се връща в своя бяг като кон, който се втурва в боя.7Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си, а Моят народ не знае правото на ГОСПОДА.8Как казвате: Ние сме мъдри и законът на ГОСПОДА е с нас? А пък ето, и него направи лъжа лъжливото перо на книжниците.9Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати. Ето, отхвърлиха словото на ГОСПОДА и каква мъдрост имат?10Затова ще дам жените им на други и нивите им – на други притежатели; защото от малък до голям, всеки е отдаден на алчност; от пророк до свещеник, всеки върши измама.11И лекуваха раната на дъщерята на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир.12Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.13Ще ги довърша съвсем, заявява ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата и няма да има смокини на смокинята, и листът ще повехне; и това, което съм им дал, ще ги отмине.14Защо седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там! Защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме против ГОСПОДА.15Надявахме се на мир, но нищо добро; време на изцеление, но, ето – ужас.16От Дан се чува пръхтенето на конете му; от гласа на цвиленето на силните му жребци трепери цялата земя. И дойдоха и изпоядоха земята и всичко по нея, града и живеещите в него.17Защото, ето, Аз пращам върху вас змии усойници, които не се омайват, а ще ви хапят, заявява ГОСПОД.18Мога ли да се утеша в тъгата си? Сърцето ми изнемощя в мен.19Ето, чуй! Викът на дъщерята на народа Ми от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? И царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?20Премина жетвата, свърши лятото, а ние не се спасихме.21Съкрушен съм заради съкрушаването на дъщерята на народа си; зачернен съм, ужас ме обзе.22Няма ли балсам в Галаад? И няма ли там лекар? Защо тогава няма оздравяване за дъщерята на народа ми?