1Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2Слушайте думите на този завет и говорете на Юдовите мъже и йерусалимските жители; и ти да им кажеш:3Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет онзи човек, който не слуша думите на този завет, (Вт 27:26; Гал 3:10)4който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от железарската пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и изпълнявайте тези думи според всичко, което съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог, (Лев 26:3; Лев 26:12; Вт 4:20; 3 Цар 8:51; Ер 7:23)5за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих: Амин, ГОСПОДИ! (Вт 7:12; Вт 7:13; Пс 105:9; Пс 105:10)6И ГОСПОД ми каза: Възгласи всички тези думи в Юдовите градове и по йерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на този завет и ги изпълнявайте. (Рим 2:13; Як 1:22)7Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах: Слушайте гласа Ми. (Ер 7:13; Ер 7:25; Ер 35:15)8Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, а ходиха всеки според упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в този завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха. (Ер 3:17; Ер 7:24; Ер 7:26; Ер 9:14)9ГОСПОД ми каза още: Заговор бе разкрит между Юдовите мъже и йерусалимските жители. (Ез 22:25; Ос 6:9)10Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който сключих с бащите им. (Ез 20:18)11Затова така казва ГОСПОД: Ето, ще докарам зло върху тях, от което няма да могат да избегнат; и ще извикат към Мене, но няма да ги послушам. (Пс 18:41; Пр 1:28; Ис 1:15; Ер 14:12; Ез 8:18; Мих 3:4; Зах 7:13)12Тогава Юдовите градове и йерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете, на които кадят; но те няма никак да ги спасят по време на бедствието им. (Вт 32:37; Вт 32:38)13Защото колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо; и колкото е числото на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте на онова срамно нещо – жертвеници, за да кадите на Ваал. (Ер 2:28)14Затова ти недей се моли за този народ, нито възнасяй вик или молба за тях; защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене поради своето бедствие. (Изх 32:10; Ер 7:16; Ер 14:11; 1 Йн 5:16)15Какво право има любезната Ми в Моя дом, като е блудствала с мнозина, и е престанало да се принася от тебе святото месо[1]? Когато вършиш зло, тогава се веселиш. (Пс 50:16; Пр 2:14; Ис 1:11; Аг 2:12; Тит 1:15)16ГОСПОД те нарече вечнозелена маслина, красива, доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея и клоните и се строшиха. (Пс 52:8; Рим 11:17)17Защото ГОСПОД на Силите, Който те е насадил, изрече зло против тебе поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом си избраха да извършат, като Ме разгневиха с каденето си на Ваал. (Ис 5:2; Ер 2:21)18Но ГОСПОД ми откри това и го познах; и тогава Ти ми показа делата им.19Но аз бях като питомно агне, водено на клане, и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, като казаха: Нека свалим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите, за да не се помни вече името му. (Пс 27:13; Пс 83:4; Пс 116:9; Пс 142:5; Ер 18:18)20Но, о, ГОСПОДИ на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си. (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 7:9; Ер 17:10; Ер 20:12; Отк 2:23)21Затова така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които искат да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в името ГОСПОДНЕ, да не би да умреш от ръцете ни, – (Ис 30:10; Ер 12:5; Ер 12:6; Ам 2:12; Ам 7:13; Ам 7:16; Мих 2:6)22така казва ГОСПОД на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; юношите ще измрат от меч, синовете и дъщерите им ще измрат от глад23и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ги накажа. (Ер 23:12; Ер 46:21; Ер 48:44; Ер 50:27; Лк 19:44)
Еремия 11
Верен
1Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:2Слушайте думите на този завет и говорете на юдовите мъже и ерусалимските жители!3И ти им кажи: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет човекът, който не слуша думите на този завет,4който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от желязната пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и вършете тези думи според всичко, което ви заповядах; и ще Ми бъдете народ, и Аз ще ви бъда Бог,5за да изпълня клетвата, с която се заклех на бащите ви, да им дам земя, в която текат мляко и мед, както е днес. Тогава отговорих и казах: Амин, ГОСПОДИ!6И ГОСПОД ми каза: Викай всички тези думи в юдовите градове и в ерусалимските улици, като казваш: Слушайте думите на този завет и ги вършете!7Защото изрично свидетелствах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, и до този ден, като ставах рано и свидетелствах и казвах: Слушайте гласа Ми!8Но те не послушаха и не приклониха ухото си, а ходеха всеки по упорството на злото си сърце. И Аз докарах върху тях всички думи на този завет, които им заповядах да вършат, а те не вършиха.9И ГОСПОД ми каза: Намери се заговор между юдовите мъже и ерусалимските жители.10Те са се върнали в беззаконията на прадедите си, които отказаха да слушат Моите думи. И те са последвали други богове, за да им служат; израилевият дом и юдовият дом са нарушили Моя завет, който направих с бащите им.11Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам върху тях зло, от което няма да могат да излязат; и ще извикат към Мен, но няма да ги послушам.12И юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете на които кадят, но те никак няма да ги спасят във времето на бедствието им.13Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова станаха боговете ти Юда; и колкото е броят на ерусалимските улици, толкова олтари поставихте на срамния идол, олтари, за да кадите на Ваал.14А ти не се молѝ за този народ и не издигай вик и молитва за тях, защото няма да слушам, когато викат към Мен заради бедствието си.15Какво право има любимият Ми в Моя дом, като е вършил коварства с мнозина и святото месо се е отнело от теб? Когато вършиш зло, тогава се веселиш.16ГОСПОД нарече името ти маслина зелена, красива, с добри плодове; с шум на голям смут запали огън върху нея и клоните ѝ се строшиха.17Защото ГОСПОД на Войнствата, който те е насадил, изрече зло против теб заради злото, което израилевият дом и юдовият дом извършиха, да Ме разгневят с каденето си на Ваал[1].18Но ГОСПОД ми откри и разбрах; тогава Ти ми показа делата им.19Но аз бях като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че крояха против мен замисли: Нека унищожим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите и името му да не се помни вече!20Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който съдиш праведно, който изпитваш вътрешности и сърце, нека видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си!21Затова, така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които търсят да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в Името на ГОСПОДА, за на не умреш от ръцете ни!22Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, Аз ще ги накажа; младежите им ще измрат от меч, синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,23и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ще ги накажа.