1Той ми каза: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж този свитък и иди, говори на Израилевия дом. (Ез 2:8; Ез 2:9)2И така, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.3После ми каза: Сине човешки, нека коремът ти смила този свитък, който ти давам, и нека червата ти се наситят от него. Тогава го изядох и той беше в устата ми сладък като мед. (Пс 19:10; Пс 119:103; Ер 15:16; Отк 10:9)4Каза ми още: Сине човешки, иди, отправи се към Израилевия дом и им говори с Моите думи.5Защото не си изпратен при народ с непознат език и труден говор, а при Израилевия дом –6не при много племена с непознат език и труден говор, чиито думи не разбираш. Навярно ако те пращах при такива, те щяха да те послушат. (Мт 11:21; Мт 11:23)7Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не искат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце. (Ез 2:4; Йн 15:20)8Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица и челото ти – твърдо против техните чела.9Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти; да не се боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом. (Ис 50:7; Ер 1:8; Ер 1:17; Ер 1:18; Ер 15:20; Ез 2:6; Мих 3:8)10Каза ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всички думи, които ще ти говоря;11и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш, кажи: Така говори Господ ЙЕХОВА – или послушали, или непослушали. (Ез 2:5; Ез 2:7; Ез 3:27)12Тогава Духът ме повдигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена ГОСПОДНЯТА слава от мястото Му! (3 Цар 18:12; 4 Цар 2:16; Ез 3:14; Ез 8:3; Д А 8:39)13И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях – шум на голямо спускане.14И така, Духът ме издигна и ме отнесе; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но ГОСПОДНЯТА ръка беше мощна върху мене. (4 Цар 3:15; Ез 1:3; Ез 3:12; Ез 8:1; Ез 8:3; Ез 37:1)15Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и се настаних там, където те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни. (Йов 2:13; Пс 137:1)
Йезекиил – страж на Израилевия дом
16А след седем дни ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:17Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; и така, слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. (Ис 52:8; Ис 56:10; Ис 62:6; Ер 6:17; Ез 33:7)18Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. (Ез 33:6; Йн 8:21; Йн 8:24)19Обаче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си. (Ис 49:4; Ис 49:5; Д А 20:26)20Пак – ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. (Ез 18:24; Ез 33:12; Ез 33:13)21Но ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил, и ти си избавил душата си.22И ръката на ГОСПОДА беше там върху мене; Той ми каза: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. (Ез 1:3; Ез 3:14; Ез 8:4)23Тогава станах и излязох на полето; и, ето, ГОСПОДНЯТА слава стоеше там – като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си. (Ез 1:1; Ез 1:28)24Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на краката ми и ми говори: Иди, затвори се в къщата си. (Ез 2:2)25На тебе, сине човешки, ето, ще сложат на тебе връзки и ще те вържат с тях, така че няма да излезеш между народа. (Ез 4:8)26И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти и ще бъдеш ням, и няма да бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом. (Ез 2:5; Ез 24:27; Лк 1:20; Лк 1:22)27Но когато ти говоря, ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ ЙЕХОВА: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом. (Ез 3:9; Ез 3:11; Ез 3:26; Ез 12:2; Ез 12:3; Ез 24:27; Ез 33:22)
Езекиил 3
Верен
1И ми каза: Сине човешки, изяж това, което намериш. Изяж този свитък и иди, говори на израилевия дом!2И аз отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък.3И ми каза: Сине човешки, нахрани корема си и напълни вътрешността си с този свитък, който ти давам. И аз го изядох и беше в устата ми сладък като мед.4И ми каза: Сине човешки, иди, влез в израилевия дом, и им говори с Моите думи.5Защото не си изпратен при народ с неразбираем говор и тежък език, а при израилевия дом;6не при много народи с неразбираем говор и тежък език, чиито думи не разбирашст. 5;. Не те ли изпратих при тези, които могат да чуят?7Но израилевият дом няма да пожелае да те послуша, защото не желаят да послушат Мен; защото целият израилев дом е с кораво чело и безсрамно сърце.8Ето, направих лицето ти кораво против техните лица и челото ти – кораво против техните чела.9Като диамант, по-кораво от кремък направих челото ти; не се бой от тях и не се плаши от тях, защото са бунтовен дом.10И ми каза: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря.11И иди, влез при пленниците, при синовете на народа си и им говори, и им кажи: Така говори Господ БОГ! – дали ще послушат, или няма[1].12И Духът ме повдигна и чух зад себе си голям гръмовен глас: Благословена ГОСПОДНАТА слава от мястото ѝ!13И чух шума на крилете на живите същества, които се допираха едно до друго, и шума на колелата до тях, голям гръмовен глас.14И Духът ме повдигна[2] и ме отнесе, и аз отидох огорчен в жарта на духа си; и ръката на ГОСПОДА беше силна върху мен.15И дойдох в Тел-Авив[3] при пленниците, които живееха при реката Ховар, и останах, където те живееха. И седях там седем дни и предизвиквах смайване между тях.16И след седемте дни ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:17Сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И като чуеш словото от устата Ми, да ги предупредиш от Моя страна!18Когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! – а ти не го предупредиш и не говориш, за да предупредиш безбожния за безбожния му път и да запазиш живота му, онзи безбожник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.19А ако предупредиш безбожния, но той не се върне от безбожието си и от безбожния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си.20И ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя препънка пред него, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.21Но ако ти предупредиш праведника, за да не греши праведникът, и той не съгреши, непременно ще живее, защото е приел предупреждение, а ти си избавил душата сист. 19;.22И ръката на ГОСПОДА беше там върху мен и Той ми каза: Стани, излез в равнината и там ще ти говоря.23И станах и излязох в равнината, и ето, ГОСПОДНАТА слава стоеше там като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.24И Духът влезе в мен и ме постави на краката ми, и ми говори, и каза: Иди, затвори се в къщата си.25И ти, сине човешки, ето, ще ти сложат връзки и ще те вържат с тях, и няма да излизаш сред тях.26И ще залепя езика ти за небцето ти и ще онемееш, и няма да им бъдеш изобличител, защото са бунтовен дом.27Но когато ти говоря, ще отворя устата ти и ти им кажи: Така казва Господ БОГ: Който слуша, нека слуша, а който не слуша, нека не слуша[4] – защото са бунтовен дом[5].