Деяния 5

Библия, ревизирано издание

Анания и Сапфира

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 

2 и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. (Д А 4:37) 

3 А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? (Чис 30:2; Чис 30:3; Вт 23:21; Екл 5:2; Екл 5:4; Лк 22:3) 

4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. 

5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. (Д А 5:10; Д А 5:11) 

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. (Йн 19:40) 

7 След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова. 

9 А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб. (Мт 4:7; Д А 5:3) 

10 И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа. (Д А 5:5) 

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. (Д А 2:43; Д А 5:5; Д А 19:17) 

Други чудеса на апостолите

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; (Д А 2:43; Д А 3:11; Д А 4:32; Д А 14:3; Д А 19:11; Рим 15:19; 2 Кор 12:12; Евр 2:4) 

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; (Йн 9:22; Йн 12:42; Йн 19:38; Д А 2:47; Д А 4:21) 

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), (Д А 2:45; Д А 11:21) 

15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. (Мт 9:21; Мт 14:36; Д А 19:12) 

16 Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. (Мк 16:17; Мк 16:18; Йн 14:12) 

Апостолите пред Синедриона

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист, (Д А 4:1; Д А 4:2; Д А 4:6) 

18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. (Лк 21:12) 

19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза: (Д А 12:7; Д А 16:26) 

20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот. (Йн 6:68; Йн 17:3; 1 Йн 5:11) 

21 Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. (Д А 4:5; Д А 4:6) 

22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха: 

23 Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. 

24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това. (Лк 22:4; Д А 4:1) 

25 Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 

26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни. (Мт 21:26) 

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита: 

28 Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. (Мт 27:25; Д А 2:23; Д А 2:36; Д А 3:15; Д А 4:18; Д А 7:52) 

29 А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. (Д А 4:19) 

30 Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво. (Д А 3:13; Д А 3:15; Д А 10:39; Д А 13:29; Д А 22:14; Гал 3:13; 1 Пет 2:24) 

31 Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете. (Мт 1:21; Лк 24:47; Д А 2:33; Д А 2:36; Д А 3:15; Д А 3:26; Д А 4:12; Д А 13:38; Еф 1:7; Фил 2:9; Кол 1:14; Евр 2:10; Евр 12:2; 1 Йн 2:1) 

32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. (Йн 15:26; Йн 15:27; Д А 2:4; Д А 3:15; Д А 10:44) 

33 А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. (Д А 2:37; Д А 7:54) 

Съветът на Гамалиил

34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време; (Д А 22:3) 

35 и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци. 

36 Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. (Пр 21:30; Ис 8:10; Д А 21:38) 

37 След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. (Лк 2:2) 

38 И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; (Мт 15:13; Лк 21:15; 1 Кор 1:25) 

39 но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. (Лк 21:15; Д А 4:18; Д А 7:51; Д А 9:5; Д А 23:9) 

40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. (Мт 10:17; Мт 23:34; Мк 13:9) 

41 А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име. (Мт 5:12; Рим 5:3; 2 Кор 6:9; 2 Кор 6:10; 2 Кор 12:10; Фил 1:29; Евр 10:34; Як 1:2; 1 Пет 4:13; 1 Пет 4:16) 

42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос. (Д А 2:46; Д А 4:20; Д А 4:29) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 5

Верен

1 А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 

2 и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 

3 А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 

4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога. 

5 И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 

7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. 

9 А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб. 

10 И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. 

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала; 

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше 

14 и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени, 

15 така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 

16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 

17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, 

18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 

19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: 

20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот. 

21 И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите. 

22 Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха: 

23 Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре. 

24 А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. 

25 Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 

26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни. 

27 И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза: 

28 Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек! 

29 А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората. 

30 Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. 

31 Него Бог с десницата Си възвиси за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете. 

32 И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 

33 А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият. 

34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време; 

35 а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора. 

36 Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха. 

37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 

38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали; 

39 но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. 

40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха. 

41 А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име. 

42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.