1И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта. (Д А 27:26)2А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. (Рим 1:14; Кол 3:11)3И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му. (Мк 16:18)4А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.5Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. (Мк 16:18; Лк 10:19)6А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог. (Д А 14:11)7А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.8И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. (Мк 6:5; Мк 7:32; Мк 16:18; Лк 4:40; Д А 19:11; Д А 19:12; 1 Кор 12:9; 1 Кор 12:28; Як 5:14; Як 5:15)9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,10като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни. (1 Тим 5:17)
От Малта до Рим
11И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.12И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.13А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,14където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим, (Д А 19:21)15откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше. (Д А 27:3)
Павел проповядва в Рим
17И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните; (Д А 21:33; Д А 24:12; Д А 24:13; Д А 25:8)18които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт. (Д А 22:24; Д А 24:10; Д А 25:8; Д А 26:31)19Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си. (Д А 25:11)20По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израил се надява, съм вързан с тази верига. (Лк 2:38; Д А 26:6; Д А 26:7; Еф 3:1; Еф 4:1; Еф 6:20; 2 Тим 1:16; 2 Тим 2:9; Флм 1:10; Флм 1:13)21А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.22Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение. (Лк 2:34; Д А 24:5; Д А 24:14; 1 Пет 2:12; 1 Пет 4:14)23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците. (Лк 24:27; Д А 17:3; Д А 19:8; Д А 26:6; Д А 26:22)24И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха. (Д А 14:4; Д А 17:4; Д А 19:9)25И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:26„Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете. (Ис 6:9; Ис 6:10; Ер 5:21; Ез 12:2; Мт 13:14; Мт 13:15; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Рим 11:8)27Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, за да ги изцеля.“28Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат. (Мт 21:41; Мт 21:43; Д А 13:46; Д А 13:47; Д А 18:6; Д А 22:21; Д А 26:17; Д А 26:18; Рим 11:11)29И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.30А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,31като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява. (Д А 4:31; Еф 6:19)
Деяния 28
Верен
1И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта.2А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено.3И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му.4А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдиетобукв.: Дике, гръцка богиня на правосъдието не го оставя да живее.5Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо.6А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог.7А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.8И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,10като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни.11След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.12И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.13И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли,14където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим,15откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше.17И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,18които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт.19Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си.20По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига.21А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб.22Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес.23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците.24И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха.25И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:26„Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите.27Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“28Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят.29(И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.)30А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,31като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.