1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел. (Д А 21:27; Д А 23:2; Д А 25:2)2И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,3то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.4Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;5понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес; (Лк 23:2; Д А 6:13; Д А 16:20; Д А 17:6; Д А 21:28; Д А 28:22; 1 Пет 2:12; 1 Пет 2:15)6който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон; (Йн 18:31; Д А 21:28)7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб. (Д А 21:33)8А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме. (Д А 23:30)9И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
Павел се защитава пред управителя Феликс
10А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,11защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим. (Д А 21:26; Д А 24:17)12И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа. (Д А 25:8; Д А 28:17)13И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.14Но това изповядвам пред тебе, че според учението[1], което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците, (Д А 9:2; Д А 26:22; Д А 28:23; 2 Тим 1:3)15и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат. (Дан 12:2; Йн 5:28; Йн 5:29; Д А 23:6; Д А 26:6; Д А 26:7; Д А 28:20)16Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците. (Д А 23:1)17А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси. (Д А 11:29; Д А 11:30; Д А 20:16; Рим 15:25; 2 Кор 8:4; Гал 2:10)18А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие; (Д А 21:26; Д А 21:27)19но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен. (Д А 23:30; Д А 25:16)20Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,21освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес. (Д А 23:6; Д А 28:20)22А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви. (Д А 24:7)23И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва. (Д А 27:3; Д А 28:16)
Павел пред Феликс и Друзила
24След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.26Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него. (Изх 23:8)27Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови. (Изх 23:2; Д А 12:3; Д А 25:9; Д А 25:14)
Деяния 24
Верен
1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.2И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ,3то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това.4Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко;5понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес[1],6който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).8А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.9И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.10А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,11защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.12И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.13И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.14Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес[2], така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,15и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.16Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.17И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.18При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирица,19но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.20Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,21освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.22А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.23И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.24А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.26При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.27Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.