Влезте безплатно

Деяния 16

Библия, ревизирано издание



1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. (Д А 14:6; Д А 19:22; Рим 16:21; 1 Кор 4:17; Фил 2:19; 1 Сол 1:1; 1 Сол 3:2; 1 Тим 1:2; 2 Тим 1:2; 2 Тим 1:5) 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. (Д А 6:3) 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. (1 Кор 9:20; Гал 2:3; Гал 5:2) 4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. (Д А 15:28; Д А 15:29) 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. (Д А 15:41) 



6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. 8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. (2 Кор 2:12; 2 Тим 4:13) 9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. (Д А 10:30) 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. (2 Кор 2:13) 



11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол, 12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. (Фил 1:1) 13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. (Лк 24:45) 15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. (Бит 19:3; Бит 33:11; Съд 19:21; Лк 24:29; Евр 13:2) 



16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. (1 Цар 28:7; Д А 19:24) 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. (Мт 10:1; Мк 1:25; Мк 1:34; Мк 16:17) 19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. (Д А 19:25; Д А 19:26; 2 Кор 6:5) 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни (3 Цар 18:17; Д А 17:6) 21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. 22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. (2 Кор 6:5; 2 Кор 11:23; 2 Кор 11:25; 1 Сол 2:2) 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. 25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (Д А 4:31; Д А 5:19; Д А 12:7; Д А 12:10) 27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? (Лк 3:10; Д А 2:37; Д А 9:6) 31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. (Мк 16:16; Йн 3:16; Йн 3:36; Йн 6:47; 1 Йн 5:10) 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. (Лк 5:29; Лк 19:5; Лк 19:6) 35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци. 36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. (Д А 22:25) 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[1], се уплашиха; 39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. (Мт 8:34) 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха. (Д А 16:14) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 16

Верен

1 А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък. 2 За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък. 4 И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят. 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. 6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия[1]; 7 и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи. 8 И като отминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни! 10 И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието. 11 И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол, 12 а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни. 13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. 14 И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което говореше Павел. 15 И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди. 16 И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си. 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час. 19 А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20 И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни, 21 и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме. 22 Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24 който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада. 25 Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. 26 И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27 И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук. 29 А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила; 30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти. 32 И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови[2]. 34 И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом. 35 А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора. 36 И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат! 38 И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха. 39 И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града. 40 А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.