1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.3Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. (Мк 16:20; Евр 2:4)4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни, (2 Тим 3:11)6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места, (Мт 10:23)7и там проповядваха благовестието.
Апостолите в Листра
8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил. (Д А 3:2)9Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, (Мт 8:10; Мт 9:28; Мт 9:29)10каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше. (Ис 35:6)11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас. (Д А 8:10; Д А 28:6)12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. (Дан 2:46)14Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха: (Мт 26:65)15О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях; (Бит 1:1; 1 Цар 12:21; Пс 33:6; Пс 146:6; Ер 14:22; Ам 2:4; Д А 10:26; 1 Кор 8:4; 1 Сол 1:9; Як 5:17; Отк 14:7; Отк 19:10)16Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища, (Пс 81:12; Д А 17:30; 1 Пет 4:3)17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. (Лев 26:4; Вт 11:14; Вт 28:12; Йов 5:10; Пс 65:10; Пс 68:9; Пс 147:8; Ер 14:22; Мт 5:45; Д А 17:27; Рим 1:19; Рим 1:20)18И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял. (Д А 13:45; 2 Кор 11:25; 2 Тим 3:11)20А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.
Завръщането в Антиохия Сирийска
21И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия (Мт 28:19)22и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. (Мт 7:14; Мт 10:38; Мт 16:24; Лк 13:24; Лк 22:28; Лк 22:29; Д А 11:23; Д А 13:43; Рим 8:17; 2 Тим 2:11; 2 Тим 2:12; 2 Тим 3:12; Отк 14:12)23И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. (Тит 1:5)24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили. (Д А 13:1; Д А 13:2; Д А 13:3; Д А 15:40)27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват. (Д А 15:4; Д А 15:12; Д А 21:19; 1 Кор 16:9; 2 Кор 2:12; Кол 4:3; Отк 3:8)28И прекараха там доста време с учениците си.
Деяния 14
Верен
1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.3Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни[1],6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,7и там благовестваха.8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.9Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен[2],10каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.14Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:15Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;16който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.18И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни[3] и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.20Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.21И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.23И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.28И там останаха доста време с учениците.