Втори съд на Навуходоносор за дървото – тълкуване и сбъдване
1Цар Навуходоносор – към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи! (Дан 3:4; Дан 6:25)2Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог. (Дан 3:26)3Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род. (Дан 2:44; Дан 4:34; Дан 6:26; Дан 6:27)4Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,5видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха. (Дан 2:1; Дан 2:28; Дан 2:29)6Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.7Тогава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му. (Дан 2:2)8А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах: (Дан 1:7; Дан 2:11; Дан 4:18; Дан 5:11; Дан 5:14)9Валтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му. (Дан 2:48; Дан 5:11)10Ето какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма. (Ез 31:3; Дан 4:20)11Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.12Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар. (П Ер 4:20; Ез 17:23; Ез 31:6)13Видях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето (Вт 33:2; Пс 103:20; Дан 8:13; Зах 14:5; Юда 1:14)14и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците – от клоните му; (Ез 31:12; Дан 4:23; Мт 3:10)15обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;16нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена. (Дан 11:13)17Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората. (Пс 9:16; Дан 2:21; Дан 4:25; Дан 4:32; Дан 5:21)18Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе. (Бит 41:8; Бит 41:15; Дан 4:8; Дан 5:8; Дан 5:15)19Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: ГОСПОДАРЮ мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава – върху неприятелите ти! (Дан 4:8)20Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят, (Дан 4:10)21чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,22това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти – до края на света. (Дан 2:38)23А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена, (Дан 4:13)24ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е25да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска. (Пс 83:18; Пс 106:20; Ер 27:5; Дан 4:17; Дан 4:32; Дан 5:21)26А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят. (Мт 21:25; Лк 15:18; Лк 15:21)27Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си – чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти[1]. (3 Цар 21:29; Пс 41:1; Пр 16:18; Дан 5:20; 1 Пет 4:8)28Всичко това постигна цар Навуходоносор.29В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,30царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!31Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб; (Лк 12:30)32и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска. (Дан 4:25)33В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му – като на птици.34А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род; (Пс 10:16; Дан 2:44; Дан 4:26; Дан 7:14; Дан 12:7; Мих 4:7; Лк 1:33; Отк 4:10)35пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти? (Йов 9:12; Йов 34:29; Пс 115:3; Пс 135:6; Ис 40:15; Ис 40:17; Ис 45:9; Рим 9:20)36И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие. (Йов 42:12; Пр 22:4; Дан 4:26; Мт 6:33)37Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво. (Изх 18:11; Пс 33:4; Дан 5:20; Отк 15:3; Отк 16:7)
Даниил 4
Верен
1Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи!2Беше ми угодно да оповестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог ми направи.3Колко велики са знаменията Му и колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество – от поколение в поколение.4Аз, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и благополучен в двореца си.5Видях сън, който ме уплаши, и размишленията на леглото ми и виденията на главата ми ме уплашиха.6И издадох указ да се въведат пред мен всичките вавилонски мъдреци, за да ми известят тълкуванието на съня.7Тогава влязоха книжниците, гадателите, халдейците и гледачите, и аз разказах съня пред тях, но не ми известиха тълкуванието му.8А накрая дойде пред мен Даниил, чието име е Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове[1]; и аз разказах съня пред него:9Валтасасаре, началнико на книжниците, понеже зная, че духът на светите богове е в теб[2] и никаква тайна не ти е трудна, обясни ми виденията на съня ми, който видях, и тълкуванието му.10Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах, и ето, дърво сред земята, а височината му беше огромна.11Дървото стана голямо и здраво, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на цялата земя.12Листата му бяха хубави, плодът му – изобилен и на него имаше храна за всички; полските животни намираха сянка под него и небесните птици живееха в клоните му, и от него се хранеше всяко създание.13Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свят страж[3] слезе от небето.14Той извика силно и каза така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му!15Но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с животните в тревата на земята.16Нека човешкото му сърце се измени и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.17Чрез решение на стражите[4] е дошло това послание и делото е по думата на светите, за да разберат живите, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска[5], и поставя над него най-нищожния измежду хората.18Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи тълкуванието му, защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми извести тълкуванието, а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебст. 8-9;.19Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за известно време и размислите му го плашеха. Царят проговори и каза: Валтасасаре, сънят и тълкуванието му да не те плашат! Валтасасар каза в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде за онези, които те мразят, и тълкуванието му – за враговете ти!20Дървото, което си видял, че е станало голямо и здраво, чиято височина е стигала до небето и което се е виждало от цялата земя,21чиито листа са били хубави и плодът му – изобилен и на което е имало храна за всички, и под което са живеели полските животни, и по чиито клони са се подслонявали небесните птици –22това си ти, царю, който си станал голям и здрав; защото величието ти е станало голямо и е стигнало до небето и владичеството ти – до края на земята.23А това, че царят е видял един свят стражили: ангел да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го унищожете, но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с полските животни, докато минат над него седем времена! –24това е тълкуването му, царю, и това е решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя:25Ще бъдеш изгонен измежду хората и жилището ти ще бъде с полските животни, ще бъдеш хранен с трева като говедата и ще бъдеш мокрен от небесната роса; и ще минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска[6].26А това, че е било казано да се остави пънът с корените на дървото, значи, че царството ще ти остане, щом познаеш, че небесата владеят.27Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да оставиш греховете си чрез правда и беззаконията си – чрез милост към бедните, ако искаш да се продължи благоденствието ти.28Всичко това постигна цар Навуходоносор.29След дванадесет месеца, като ходеше по царския дворец във Вавилон,30царят проговори и каза: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих за седалище на царството с мощната си сила и за славата на великолепието си!31Думата беше още в устата на царя, когато от небесата дойде глас: На теб се казва, царю Навуходоносор: Царството се отне от теб!32И ще бъдеш изгонен измежду хората и жилището ти ще бъде с полските животни, и ще бъдеш хранен с трева като говедата; и ще минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска[7].33В същия час това слово се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората и ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като орлови пера и ноктите му – като птичи нокти.34А в края на дните аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна. И аз благослових Всевишния и възхвалих и прославих Вечно Живия, чието владичество е вечно владичество, чието царство е от поколение в поколение.35И всичките земни жители се считат като нищо пред Него; по волята Си Той постъпва с небесната войска и със земните жители и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?36В същото време, когато разумът ми се възвърна, ми се възвърнаха и великолепието ми и блясъкът ми за славата на царството ми; и съветниците ми и големците ми ме търсеха и аз бях отново утвърден в царството си и ми се добави превъзходно величие.37Сега аз, Навуходоносор, възхвалявам и величая, и прославям небесния Цар, чиито дела всички са истинни и чиито пътища са справедливи, и който може да смири ходещите горделиво.