2Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение. (Ис 66:24; Мт 25:46; Йн 5:28; Йн 5:29; Д А 24:15)3Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове. (Пр 4:18; Дан 11:33; Дан 11:35; Мт 13:43; 1 Кор 15:41; 1 Кор 15:42; Як 5:20)4А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава. (Дан 8:26; Дан 10:1; Дан 12:9; Отк 10:4; Отк 22:10)5Тогава, като погледнах, аз, Даниил, ето, стояха двама други – един на брега отсам реката и един на брега оттам реката. (Дан 10:4)6Единият каза на облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудеса? (Дан 8:13; Дан 10:5)7И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ. (Вт 32:40; Дан 7:25; Дан 8:24; Отк 10:5; Отк 10:6; Отк 10:7; Отк 12:14)8И аз чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това?9А той отговори: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. (Дан 12:4)10Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат. (Дан 11:33; Дан 11:35; Ос 14:9; Зах 13:9; Йн 7:17; Йн 8:47; Отк 9:20; Отк 22:11)11И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни. (Дан 8:11; Дан 11:31)12Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни.13Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си. (Пс 1:5; Ис 57:2; Дан 12:9; Отк 14:13)
Даниил 12
Верен
1И в онова време ще се надигне великият княз Михаил, който се застъпва за синовете на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквато никога не е била – откакто съществува народ до онова време. И в онова време твоят народ ще се избави – всеки, който се намери записан в книгата.2И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение.3Разумните ще блестят като блясъка на небесната твърд и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите за вечни времена.4А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до последното време. Мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава.5И аз, Даниил, видях, и ето, двама други стояха – един отсам на брега на реката и един оттатък на брега на реката.6И единият каза на мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката: Докога е краят на тези чудни неща?7И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни.8И аз чух, но не разбрах. И казах: Господарю мой, какъв ще бъде краят на това?9А той каза: Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до последното време.10Мнозина ще се очистят и избелят и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат.11И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда двеста и деветдесет дни.12Блажен, който изтърпи и достигне до хиляда триста тридесет и петте дни.13А ти върви до края; и ще се успокоиш, и ще възкръснеш за дела си в последните дни.